Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Това ваше лично мнение ли е, подполковник, или са ви помолили да ми предадете този комплимент? — запита Тайсън.
— И двете. Въпросът е приключен — отвърна Левин. — Вземете си чашата.
Той стана от стола и си проправи леко неуверено път към масата, на която седеше д-р Ръсел.
— Д-р Ръсел — каза Левин, — разрешете да ви представя лейтенант Тайсън.
Д-р Ръсел се изправи и сърдечно стисна ръката на Тайсън.
— Каза ли ви подполковник Левин, че имам нужда от асистент?
— Да, каза ми — отговори Тайсън.
Тайсън забеляза, че д-р Ръсел има приятен, типично преподавателски начин на говорене. Той беше по-висок от Тайсън и носеше типичния неугледен костюм, който човек очаква от уредник на музей, и още повече от държавен служител.
Д-р Ръсел представи Тайсън на тримата мъже, с които пиеше, а те изглеждаха искрено щастливи, че имат възможността да се запознаят с него, сякаш беше някаква звезда. Тайсън вече бе свикнал да очаква най-различни реакции от страна на хората, които знаеха кой е, и винаги с интерес ги наблюдаваше през няколкото секунди, в които осмисляха името и лицето му, за да разберат дали им е приятно да се запознаят с него или не.
Левин, Ръсел и другите трима мъже забързаха лек непринуден разговор, а Тайсън насочи вниманието си към тях едва когато Ръсел се обърна към него.
— Винаги съм смятал, че ще бъде по-добре, ако някои от обиколките на музея се провеждат от униформен офицер. Много се радвам, че най-сетне имаме тази възможност.
— Аз също — отговори Тайсън.
Д-р Ръсел замислено сви вежди, сякаш разсъждаваше над току-що казаното.
— Естествено, съзнавам, че вие няма да останете за дълго при нас — добави той.
— Надявам се.
Подполковник Левин сложи ръка на рамото на Тайсън и каза:
— Масата ни чака.
Двамата напуснаха бара и поеха по главния коридор.
— Д-р Ръсел изглеждаше доволен, че ще работите заедно.
— И ще съжалява, когато ми се наложи да напусна — отвърна му Тайсън.
Те влязоха в доста нова на вид средно голяма столова. Червеникавото зарево на залеза огряваше помещението през големите прозорци.
— Това крило е съвсем ново. Отвън сградата е облицована с гранит, за да се впише в атмосферата на стария форт, но независимо от това д-р Ръсел я намира за ужасна. Всички останали обаче са много щастливи, че се сдобихме с това помещение.
Тайсън забеляза, че половината от масите са свободни, а Левин помоли келнерката да ги настани далеч от останалите посетители. Поканиха ги да седнат на маса пред един от големите прозорци, гледащи към пролива.
— Мястото е много подходящо за провеждане на военен съд — каза Тайсън.
Левин не отговори веднага, после каза:
— Помислих и за това, но ще е неудобно за хората, свикнали да обядват тук.
Тайсън разгърна синята салфетка върху скута си.
— Независимо от това, гледката е великолепна. А къде тогава провеждате заседанията на военния съд? — попита той.
— О, имаме една малка стаичка в сградата на началника на военно-съдебната част. Но тя няма да ни свърши работа.
— Понякога съм си задавал въпроса защо армията не разполага със съдебни палати.
— Може би защото няма и постоянно действащ съд — сви рамене Левин. — За разлика от гражданските процеси, Тайсън, военното правосъдие действа на място и при наличие на случай. Затова и военният съд може да се помещава навсякъде.
Млада сервитьорка се приближи до масата и поздрави Левин.
— Един „Манхатън“, сър? — попита тя.
— Да. Ан, това е лейтенант Тайсън, за когото наскоро писаха във вестниците. Скоч със сода за него и ще ви бъда признателен, ако помолите персонала да не говори с журналистите.
За момент сервитьорката обмисли получената информация, после бързо погледна към Тайсън.
— Здравейте…
— Здравейте.
— Сода и вода?
— Скоч със сода.
— Да, сър. — Тя остави две менюта на масата и побърза да отиде да им донесе напитките.
Левин си запали нова пура.
— Хубаво ли готвят тук, подполковник — попита Тайсън, преглеждайки менюто.