Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
Левин взе лист хартия и му го подаде.
— Няма нужда да я четете на глас. Просто я прочетете наум и подпишете. — Той си дръпна от пурата.
Тайсън прочете:
Аз, Бенджамин Дж. Тайсън, назначен за офицер в армията на Съединените щати с чин старши лейтенант, тържествено се заклевам, че ще отстоявам и защитавам Конституцията на Съединените щати срещу всички нейни противници, в страната и извън нея. Заклевам се, че ще и служа вярно и предано, заклевам се, че давам тази клетва доброволно, без колебание и предразсъдъци и без намерение да се отклоня от нея. Кълна се, че ще изпълнявам вярно и достойно задълженията си, в които сега встъпвам. И НЕКА БОГ МИ БЪДЕ СЪДНИК.
Вдигна поглед от текста и видя, че Левин му протяга химикалка през бюрото. Тайсън се поколеба, след това я взе и забеляза, че всъщност е много хубава писалка „Уотърман“.
— Аз обаче имам някои колебания и предразсъдъци — заяви Тайсън.
— Наистина ли?
— Да. Мога ли да напиша забележка в този смисъл? Или да задраскам част от текста и да се подпиша?
— По-добре недейте. Вижте, лейтенант, тук сме в армията, и това е клетвата ви за вярна служба, а не договор за ремонтни работи в дома ви. Можете да я подпишете така, както е, или да откажете да подпишете.
— В такъв случай отказвам да подпиша.
— Чудесно. Дайте ми я обратно.
Тайсън му подаде обратно клетвата заедно с писалката.
В стаята настъпи тишина, после напълно неочаквано Левин каза:
— Обичате ли да ходите на риболов или просто да се разхождате на слънце?
— Обичам и двете.
— Заливът Шипшед е добър за риболов, не е далеч оттук. — Той си погледна часовника. — Приемам, че посрещането, оказано ви от капитан Ходжиз, не е било особено топло. Но то не е проява на предубеденост или увереност във вината ви.
— А какво е тогава, подполковник?
— Предугаждане на бъдещи проблеми: средствата за масова информация ще се опитат да си пъхат носа в живота ни, може би ще има демонстрации, любопитници. А базата ни е тиха и спокойна. Имаме по-малко от петстотин военнослужещи. На хората им харесва. Всъщност аз съм роден и израснал само на няколко мили оттук. В Брайтън Бийч.
— Не съм искал да ме пращат тук, подполковник.
— Но армията ви е изпратила тук, в знак на благосклонност. Въпреки това заплахата за нас не е чак толкова голяма. Аз лично смятам, е е трябвало да ви изпратят в някоя по-голяма база, например някъде на ког. В база Браг, която доминира над заобикалящия я свят, докато тук е точно обратното. Ние не сме добре подготвени, за да осигурим необходимата материално-техническа база и мерки за сигурност в случай, че се стигне до провеждане на съдебен процес. Медиите ще превърнат всичко в цирк. А освен това, Тайсън, кариерата на няколко офицера като мен и Ходжиз, които отговарят за вас и за поддържането на добър ред и дисциплина в базата, може да бъде съсипана.
— Разбирам вашите проблеми. Няма да ги усложнявам още повече.
Левин кимна и изгаси пурата си, след това погледна надолу към документите, разпръснати по бюрото му. И когато проговори отново, срещу Тайсън застана заместник-командирът на базата, даващ указания на новопостъпил военнослужещ.
— Не знам как са се отнасяли към вас познатите ви в цивилния живот през последните няколко месеца, но тук вие сте офицер и ако се държите като такъв, в крайна сметка всички ще се отнасят към вас по съответния начин — дори хора като капитан Ходжиз. — След това той добави. — Опитайте се да дадете най-доброто от себе си, докато сте тук. Независимо дали ще си тръгнете като свободен човек, или под стража, би трябвало да можете да се върнете към времето, прекарано сред нас, с чувството, че сте се държали подобаващо и с достойнство.
— Да, сър. Разбирам.
— Добре. Бих искал да вечеряме заедно — продължи Левин вече по-непосредствено. — Можем да си поговорим. Чакайте ме в офицерския клуб в осемнайсет часа.
Тайсън се беше уговорил да вечеря със счетоводителя си в Манхатън и инстинктивно понечи да отклони поканата, но после си спомни, че е в армията, а там желанията на подполковника са пряка заповед.
— Да, сър. Офицерския клуб в шест часа — отвърна той.
— Разбрахме се, значи. Бъдете там в уречения час.
— Да, сър.
— Обадете се на капитан Ходжиз, като си тръгвате, и той ще ви даде малко справочна литература. Предайте му тези адреси. Това е всичко.
— Да, сър — изправи се Тайсън. Козирува, обърна се и напусна кабинета на заместник-командира на базата, затваряйки вратата зад себе си.