Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Доброто социално положение също носи своите проблеми — отвърна му Тайсън.
— Вярно е. — Левин се облегна на стола си. — Следих всичко това във вестниците. Опитвам се да се поставя на мястото на съдебния състав във военния съд. Седя си тук, слушам свидетелските показания и ви гледам. Може би ви завиждам за добрия външен вид, за привилегиите в живота. Може би и малко ви се възхищавам. Представям си как си мисля, седейки в съдебния състав, че вие би трябвало да представлявате най-доброто в нашата цивилизация, крайния продукт на големия американски експеримент. Гледам ви на скамейката на обвиняемите и ми е трудно да възприема как сте могъл да бъдете замесен в онова, което твърдят, че се е случило там. И това ме ужасява, лейтенант Тайсън, защото ако вие сте бил способен да го извършите, каква надежда има за нас останалите?
— Честно казано, подполковник — каза Тайсън, — след Виетнам никога не съм допускал, че има надежда за който и да е от нас.
Левин изглеждаше разстроен. Тайсън си допи питието и запали нова цигара.
— А вие в известен смисъл имате право да ме разглеждате като продукт на нашата страна — продължи той. — Схващанията, които имах за дълг, за добро и зло, през 1968 — а бяха формирани не толкова под влияние на онова, което научих в армията, колкото от това, което ставаше в Америка. Открих, че ми е трудно да изпълнявам дълга си към държава, която не изпълнява дълга си към мен. Лоялността се основава на взаимност, подполковник. Гражданите и войниците дължат вярност на страната си, която в отговор им дължи защита, защото тя също има дълг за вярност към отделните си граждани. То е един вид подразбиращ се социален договор. Вероятно през 1968 — а не съм могъл да го формулирам така добре, но някъде в душата си съм чувствал, че страната ми е изоставила и мен, и хората ми, а и изобщо цялата ни армия в Югоизточна Азия.
Левин кимна с разбиране.
— Тежък аперитив преди говеждото за вечеря. Ето я и храната ни. Приятен апетит.
Двамата мъже се храниха в мълчание, после подполковник Левин каза с любезен глас, все едно до този момент разговорът им бе протичал съвсем леко и приятно:
— А сега не искате ли да подпишете клетвата си?
— Във вас ли е?
— Тук — Левин потупа по вътрешния си джоб. — Искате ли да я подпишете?
— Не, просто се питах дали я носите със себе си.
— Внимавайте, лейтенанте.
— Извинете, подполковник.
— Всъщност няма значение — сви рамене Левин. — Обадих се на школата във Вирджиния, за да поискам мнението им като юристи. Казаха ми, че клетвата, която сте подписал през 1968 — а все още е в сила. Просто знайте, че все още сте обвързан по силата на старата клетва.
— Разбирам.
Левин замислено предъвка парче хляб, глътна го и попита:
— Искате ли да ви дам някакъв съвет?
Тайсън си помисли, че през последните няколко седмици се бе наслушал на толкова съвети, че щяха да му стигнат за следващите двайсет години от живота му.
— Не мисля, че ще бъде уместно за вас — отвърна той.
— Оставете аз да се грижа за това. Назначен сте под мое командване и аз мога да ви давам съвети във функцията си на ваш началник.
— Да, сър.
Левин отпи от водата си и каза:
— Ако случайно не знаете, армията е силно притеснена от всичко, което става. Страхуват се от вас.
— Значи в крайна сметка все пак има известни преимущества да бъдеш уважаван член на обществото? — кимна Тайсън.
— Точно така. И ще ви кажа какво именно плаши толкова армията. Страхуват се от скандала. В това отношение те много приличат на някоя религиозна организация.
— Скандал ли?
— Точно така. Чуйте какво ви казвам, Тайсън. Това може да ви спаси кожата. — Левин огледа столовата, приведе се над масата и заговори с поверителен глас: — От гледна точка на военните, всеки офицер, който се провали, е фактически ренегат, независимо от това колко добър е произходът му. Офицерският корпус много прилича на духовенството. То ви зове, и ако се отзовете на повика му, трябва да оставите света зад себе си и да навлезете в един нов свят. Не е като да сте вицепрезидент на някаква фирма, като тази, в която сте работил. След като веднъж сте станал офицер от армията на Съединените щати, вашето поведение се отразява както на армията, така и на целия офицерски корпус. Също като свещеника и църквата му. Така че пред съда сте изправен не само вие, но и всички ние: аз, капитан Ходжиз и главнокомандващите на обединените щабове. Разбирате ли?