Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— В сравнение с къде? С хотел „Четири сезона“ или с общата столова.
— С хотела, сър.
— Никога не съм ходил там. Но мисля, че трябва да престана да се заяждам с вас. Не сте виновен, че сте бил преуспяващ гражданин. Месото им е добро, а имат и скара на дървени въглища.
— Чудесно — Тайсън затвори менюто и си запали цигара.
Никой от тях не проговори. Друга келнерка дойде с напитките и взе поръчките им за вечерята.
— Целият персонал ще се изреди да ви види, докато стигнем до десерта — отбеляза Левин.
Той вдигна чашата си и Тайсън си рече, че подполковникът е от хората, които гледат на алкохола като на свещена амброзия, която трябва да се поглъща в името на някакъв достоен за това повод. Отбеляза и факта, че Левин постепенно започва да се движи малко по-несигурно.
— Пожелавам ви приятно прекарване тук — каза Левин.
Те пиха и известно време водиха общ разговор за базата, за промените, настъпили в армията през последните две десетилетия, и за нещата, които бяха си останали същите.
Левин си поръча още едно питие и Тайсън се възхити на издържливостта му.
— Казах ви, че съм израснал в Брайтън Бийч — започна без всякаква връзка Левин. — Баща ми работеше във Форт Хамилтън. Беше отговорник по поддръжката, държавен служител. Брат ми и аз разправяхме на всички, че е управител. — Той се засмя.
Тайсън разбърка питието си. Не знаеше накъде клони това, но беше сигурен, че не го интересува.
— Както и да е — продължи Левин, — понякога идвах тук с него през почивните дни. Беше по времето на конфликта в Корея, тогава бях гимназист.
— Войната в Корея.
— Няма значение. Предполагам, че съм бил доста впечатлен от наперено крачещите наоколо офицери. По онова време те имаха хубави униформи, някои носеха и елегантни бастуни. А аз лесно се впечатлявах.
— Баща ми твърдеше, че е видял как Линдбърг е излетял за Париж и това го е вдъхновило да стане летец — вметна Тайсън. — Той беше пилот във военния флот. Кога е направена тази пристройка?
— Аз метях пода и подменях изгорелите електрически крушки — продължи Левин, погълнат от собствения си разказ. — Точно на това място… Искам да кажа в основното здание. Офицерският клуб тогава пак се помещаваше тук. Както и да е, гледах как тези господа обядват и се чувствах уязвен, че произлизам от семейство с ограничени възможности. Затова от колежа се записах в Корпуса за подготовка на запасни офицери, и ето ме сега тук. — Левин пийна малко вода и се изкашля. — Можете да накарате армията да приеме един евреин, Тайсън, но не можете да накарате евреин да приеме армията. Не знам защо останах. Предполагам, че все пак трябва да има нещо, което ми харесва.
— Кариерата в армията може да бъде нещо много благодарно — отбеляза Тайсън.
— Предполагам, че принадлежността към офицерския корпус е бърз начин за придобиване на обществен статус и достойнство. Южняците винаги са го използвали. Защо тогава да не го използва и един евреин от Брайтън Бийч, Бруклин? Не е ли така, Тайсън?
— Не знам.
— Вижте, не съм чак толкова пиян. Просто искам да кажа, че ние всички сме равни по социално положение и всички сме джентълмени по силата на постановление на Конгреса.
— Да, сър.
Левин се наведе през масата.
— Но ще ви разкрия една несправедливост в тази система. Независимо, че армията не се интересува от произхода, образованието или социалното положение, ако става въпрос за повишение в чин, назначаване на някаква длъжност или придвижване напред в кариерата, те им обръщат голямо внимание, когато ви изправят пред военен съд. Разбирате ли?
— Горе-долу.
— Нека направя едно неприятно, но необходимо сравнение. Лейтенант Кели, командирът на взвода от случая в Май Лай, бе човек, израснал без каквито и да е привилегии и ако си спомням добре произхождащ от долните прослойки на средната класа. Вие сте напълно противоположния му тип на офицер и джентълмен. — Левин си дръпна от пурата и понижи глас: — Аз не знам какво, по дяволите, се е случило в онази болница, лейтенанте, но нека да приемем, че се е случило нещо, което не е било напълно редно и не е съответствало напълно на „Правилника за водене на сражение“ и на „Правилника за водене на сухопътен бой“. Нали? В такъв случай, Бенджамин Тайсън, от вас се е очаквало да проявите повече усет към моралните нюанси в събитията, отколкото се е очаквало от човек като Кели. Разбирате ли?
Тайсън не отговори.
— Вие носите повече вина и сте по-отговорен от нещастните глупаци, които са били около вас и са стреляли по безпомощните хора. Никой няма да прояви разбиране или състрадание към вас, никой няма да каже във ваша защита, че сте били просто един социално онеправдан мобилизиран тинейджър, който по-скоро е бил жертва на случилото се, отколкото злодей. Вие сте бил образован, зрял човек, доброволец и офицер. — Левин насочи пурата си към него. — Може да не сте натискал спусъка, но ако не сте направил нищо, за да спрете това — дори с риск за собствения си живот — тогава Бог да ви е на помощ. — Левин обвинително посочи Тайсън с пурата си. Двамата мъже се втренчиха един в друг, после Левин каза: — Ето в това е въпросът.