Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Да, сър. Какви ще са задълженията ми?
— Военното министерство нареди на командира на базата, а той разпореди на мен да ви възложим служебни задължения, които да ви позволят да разполагате с достатъчно време за личните си проблеми, които навярно са възникнали в резултат на неочакваното ви призоваване обратно на военна служба. Освен това, трябва да имате време, за да бъдете на разположение във връзка с провежданото разследване. — Левин изяде черешката от коктейла си. — С други думи, както ви казах, прикрепен сте към моя отдел и аз трябва да ви намеря някаква работа, която да не ви отнема почти никакво време.
— Защо просто да не ви докладвам всяка сутрин и вие да ми казвате какво конкретно трябва да направя за деня.
— Обмислих този вариант, Тайсън. Но той не съответства с трудовата етика в армията, а предполагам и с вашия личен трудов договор. Текущата работа е често отегчителна, унизителна и деморализираща.
— Да, сър. — Тайсън си спомни как веднъж го бяха прехвърлили за известно време на текуща работа и той бе стигнал до същото заключение. Да се правиш, че вършиш нещо, когато всъщност нищо не вършиш, е доста изнервящо и напрягащо. Но това беше едно време. Сега той по-скоро би предпочел да може да прекара времето до окончателното решаване на случая близо до своето семейство и адвоката си.
— Забелязахте ли една гранитна триъгълна сграда, когато идвахте към клуба? — попита Левин.
— Да, сър.
— Това е наблюдателната кула на базата.
— Така си и помислих.
— Не бъдете саркастичен, Тайсън. Става дума за укрепление, използвано за защита на бреговата батарея откъм сушата. Както и да е, в нея се намира Музеят на отбраната на пристанището. Знаехте ли, че тук имаме музей?
— Да, сър. Четох за него в справочната литература за базата.
— Точно така. Понастоящем уредник на музея е един човек на име Ръсел. Приятен и малко ексцентричен тип. Всъщност това е онзи човек ей там — Левин кимна с глава към една маса в ъгъла. — Мъжът с очилата.
Тайсън погледна към масата и видя висок слабоват човек на не повече от трийсет години, седнал в компанията на трима цивилни.
— Вече говорих с него да ви вземе при себе си на работа като асистент — каза Левин.
— Какъв асистент?
— Асистент на уредника на музея. Тайсън не каза нищо.
— Какво лошо има в това? — попита Левин.
— Ами… Знам ли…
— Вижте, Тайсън, правя ви услуга. Първо, тази работа няма да ви отнема нито много време, нито много умствена енергия. Второ, тя е далеч по-достойна от някои други задължения, които бих могъл да ви измисля. И накрая, намира се извън кръга на обичайната работа тук и ще ви държи на разстояние на вашите колеги офицери, което е благоприятно за всички страни. А непосредственият ви началник ще бъде д-р Ръсел, който е цивилен, освен това е и свестен човек. И на четвърто място, музеят се намира точно срещу Офицерския клуб, така че ще можете да отскачате тук, когато се отегчите. Пък и музеят ни съвсем не е лош или безинтересен. Така че, какво ще кажете?
— Не знам… Ще трябва ли да нося униформа?
— Само в някои случаи. Например, когато имате посещение от вишестояща инстанция или ученически групи.
— Ученически групи?
— Да, ще развеждате деца от училищата из музея. Възрастни граждани също.
— Ще развеждам групи?!
— Нуждаете ли се от още едно питие, за да си оправите слуха? — Той извика барманката. — Още по едно, Сали. — После отново се обърна към него: — Вижте, лейтенанте, получих заповед да се държа с вас внимателно и предпазливо. Това да си остане между нас. А и медиите вече душат наоколо. Работата в музея е добра. Изглежда добра. Приемете я.
— Приемам я.
— Чудесно. — Левин вдигна чашата си, Тайсън също взе своята и се чукнаха.
— По-късно ще ви представя на д-р Ръсел — каза Левин.
— Да, сър.
Левин изпи половината от питието си и Тайсън забеляза, че подполковникът започва да усеща въздействието на алкохола. Нездравият бледен цвят на лицето му премина в приятна червенина, хриповете му се смекчиха. Тайсън заподозря, че той изглеждаше така добре всяка вечер по това време.
— Отделът за връзки с обществеността цял ден се е разправял с журналисти — каза Левин.
— Сър! — Тайсън вдигна поглед от питието си.
— Тази база е с открит достъп. Нямаме право да забраним на представителите на пресата да минават през портала, освен ако не получим заповед отгоре да ги държим извън пределите на поделението.
— Разбирам.
— Обаче можем да не ги допускаме тук, защото това е частен клуб.
— Не ми беше лесно да проникна тук — кимна Тайсън.
— Същите затруднения са срещнали и много други хора тази вечер, благодарение на вас. Въпросът е, че представителите на пресата могат да ви причакат навсякъде в базата, освен в зоните с ограничен достъп, които са тук в клуба, и на работното ви място, тоест в музея. Такива са инструкциите, които военното министерство е дало на средствата за масова информация. Така че вие сте в безопасност само в музея и в клуба. От едното място до другото има не повече от десетина метра, паркингът също е наблизо. Оставям на вас и на вашето благоразумие да решите как да се държите с тези хора. За вас съм чел, че в миналото сте били изключително благоразумен.