Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Да, сър. Но по времето на инцидента, капитан Ходжиз е бил на десетина години, а главнокомандващите на обединените щабове са се сменили няколко пъти от тогава.
— В армията има приемственост, колективна памет, характерна за институцията. Щом като се позовават на минала слава, трябва да приемат и вината. Например бившата ви част. Седма кавалерия. Все още се стреми да изживее битката край Литъл Биг Хорн. А вие, когато в крайна сметка си получите униформата, ще носите на нея почетния знак, връчен от президента на Седма кавалерия дълго преди да сте бил роден. Основното е да убедите армията, че сте типичен продукт на шибаното състояние, в което се намира цялата военна система може би не сега, но по онова време без съмнение. Трябва да ги убедите, че в детството си сте бил чувствително момче, преживяло тежко смъртта на канарчето си, поради което военното обучение в редиците на пехотата ви е оказало сериозни психически травми. Бил сте жертва на системата, която издава малки пластмасови карти, наречени „Правилник за водене на сражение“, където в по-малко от сто думи се определя кого имате право да убиете, а после са ви пуснали на бойното поле начело на взвода недостатъчно обучени, недисциплинирани и деморализирани седемнайсетгодишни въоръжени диваци от бедняшките квартали и са ви направили отговорен за техните действия. Ха ха, колко смешно, нали? Вие сте имали над тях също толкова власт, колкото аз имам над времето. Не съм ли прав?
Тайсън не отговори.
— Ако можете да ги заплашите, че ще сринете целия храм върху главите им — продължи Левин. — Ако успеете да подскажете, че американските момчета не само са убивали безразборно, но и мнозина от тях са намерили смъртта си поради лоша бойна подготовка, некадърно командване и бездарно тактическо ръководство… Следите ли мисълта ми, Тайсън? Не ми е лесно да говоря за това. Но аз знам какво беше там тогава. Бях там, Тайсън. Не в пехотата, но достатъчно близо до фронта, за да чуя и видя всичко, което исках да чуя и видя. — Левин се вгледа внимателно в Тайсън и каза: — Кажете им, че ако ви изправят пред военен съд, вие в продължение на цяла седмица ще давате показания, уличаващи вината на армията, и ще дадете многобройни интервюта в средствата за масова информация. Кажете им, че ще ги повлечете след себе си.
Тайсън отмести чинията си и запали цигара. Спомни си за Чет Браун, който му бе казал да не прави именно това, което сега подполковник Левин го съветваше да направи. Изглежда всички си мислеха, че може да разкрие някакви важни тайни. Но Тайсън не си спомняше навремето да е обвинявал армията за случилото се при болница „Милосърдие“. По онова време той изобщо не я обвиняваше нито за своите действия, нито за действията на хората си. Не беше протестирал срещу лошата подготовка и незрялостта на войниците си, нито срещу твърде общите тактически указания и собствената си неподготвеност като боен командир от пехотата. Ако имаше поне някакво дребно доказателство, че по онова време са го спохождали подобни мисли — писмо до вкъщи или доклад до висшестоящите му началници — то тогава положително би могъл да обърне ролите и да прехвърли вината за случилото се при болница „Милосърдие“ върху армията. Но тогава той бе приел вината и не беше никак справедливо да променя историята, за да се измъкне от отговорност сега.
— Мисля, че трябва да извървя този път сам, подполковник — заяви Тайсън на Левин.
— Да… — Въздъхна Левин. — Вие и Исус Христос, Тайсън. Вразумете се. — Той се надвеси над сметката с молив в ръка и започна да изчислява. — Колко скоча изпихте?
— Четири.
— Много пиете. Но при тези цени можете да си го позволите. — Той погледна към него. — Вижте, не казвам, че трябва да обвинявате армията и никога не съм го казвал. Но трябва да им споменете, че ако те обвинят вас, вие ще им отвърнете със същото. И те ще отстъпят.
— Не съм добър в блъфирането. Но ви благодаря за съвета.
— Говорихме си за бейзбол. — Левин се изправи. — И още един последен съвет, лейтенанте. Вземете си най-добрия възможен адвокат по военно право, който можете да намерите. Не приемайте служебните марионетки, които ще ви предложат от отдела на военната прокуратура. Те няма да ви струват нищо, но и нищо няма да получите от тях.
Тайсън също се изправи.
— Чувал съм, че има квалифицирани адвокати по военно право, но не съм убеден, че знам точно какво означава това.