Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Ясно. Питах се каква ли е ролята й в мръсната ви игричка. Е, Мик, донякъде постигнахте целта си — създадохте работа на съпругата ми, дори отвлякохте вниманието ми от търга. Навярно сте очаквали, че ще бъда потресен от смъртта на Съмърсет и изобщо няма да ми бъде до това да се занимавам с охраната.
— Дори не подозирах за намеренията им относно Съмърсет — промълви Мик и го погледна в очите. — Да пукна, ако знаех какво са намислили. Никога не бих се замесил в нещо, заради което умират невинни хора. Съгласих се да участвам, защото приключението изглеждаше вълнуващо, щях да спечеля куп пари и най-вече да те победя — нещо, което досега не съм успял да направя, колко и да ми се искаше. Винаги си бил по-различен от нас, обикновените момчета от дъблинската тайфа. В теб има нещо… аристократично, смяташ се за недосегаем. С удоволствие щях да открадна от теб, Рурк, и до края на живота си щях да се фукам как съм те преметнал. Обаче нямаше да се хвана с тази работа, ако подозирах какво са намислили. Никога не съм бил замесен в убийство.
— Тъкмо затова отначало не те подозирах.
— Сигурен ли си, че Нейпълс е наредил да очистят Брит и Джо?
— Да, сигурен съм.
— Искал е да отстрани и Съмърсет… — Мик кимна и тежко въздъхна: — Вече ми е ясна картинката. Добре, ще ти кажа всичко — онези имат внедрени хора сред твоите служители. Един от охраната и друг, който работи в хотела. Казват се Хънроу и Билик. Операцията ще се проведе утре през нощта. Точно в два след полунощ максиавтобус и лека кола ще се сблъскат на улицата пред хотела. Автобусът ще се преобърне и ще счупи витрината на бижутерийния магазин на партера. Наели са шофьор, който е истински каскадьор. Спомняш ли си нашия приятел Килкър?
— Да.
— Шофьор е синът му и трябва да ти кажа, че момчето е още по-кадърно от баща си. Ще избухне пожар, който ще предизвика суматоха. Ченгетата, хората от охраната и пожарникарите ще се борят с пламъците и ще прогонват евентуалните крадци, подмамени от лесната плячка. Същевременно пред главния вход на хотела ще спре камионетка с шестима души, въоръжени със спринцовки, съдържащи силен опиат. Сред тях трябва да бъде и моя милост. Задачата е да се извадят от строя ключовите хора от охраната. На мен е възложено да обезвредя сигналната система. Измислих начин да я изключа в продължение на дванайсет минути… Честно да си призная, това ми отне шест месеца къртовска работа и накрая пак не успях да разширя интервала от време, както искаха шефовете.
Усмихна се кисело и добави:
— Системата е истинско чудо на техниката. И цяла година да си бях блъскал главата, нямаше да се справя, ако не бяха информаторите.
— Благодаря за комплимента, но това в момента изобщо не ме вълнува.
— Все пак искам да знаеш, че на света няма друг, дето щеше да се справи — самодоволно отбеляза Мик. — Но да продължим по-нататък. Всеки от екипа знае кои предмети трябва да вземе, а цялата операция ще продължи точно десет минути. Две минути се предвиждат за излизане от хотела, след което камионетката ще потегли, без да се чакат закъснелите.
Той стана и остави чашата на масичката:
— Ще ти предоставя моите дискове, за да се запознаеш с плана. — След кратко колебание добави: — Трябваше да се досетя какво се крои и да не се обвързвам с престъпници като Нейпълс. Грешката ми е непростима, но ти давам дума, че ще направя всичко възможно да я изкупя. Ще ме предадеш ли на ченгетата, ако ти помогна да предотвратим обира?
Рурк го погледна в очите и проумя искреното му разкаяние.
— Няма — промълви.
Ив влезе в къщата с гръм и трясък, задъхваше се от ярост. Затича към стълбата и бе готова да изблъска Съмърсет, който се изпречи на пътя й.
— Къде са? — извика гневно.
— Рурк е в… другия си кабинет. Лейтенант…
— После ще говорим! Мътните го взели! — Тя изтича нагоре по стълбата, втурна се по коридора. С треперещи пръсти набра кода за достъп до помещението, в което беше нелегалният компютър на съпруга й, и хвана оръжието си, преди да отвори вратата.
Рурк не седеше зад подковообразното бюро, а се облягаше на плота, взирайки се данните и в диаграмите на мониторите на стената. В помещението цареше гробна тишина, нарушавана само от тихото жужене на компютъра.
— Къде е Конъли?