Изповедите на един буржоа

В Париж вече се устроихме предпазливо и вещо, като у дома. Потърсихме жилище в новия градски квартал на ъгъла на улица „Дьо Риволи“, на „десния бряг“; и опознахме един съвсем нов Париж… В деснобрежния Париж липсваше каквото и да било безделие и романтика. В къщата, където наехме квартира — кооперация с дебели стени на улица „Камбон“, строена по наполеоново време –, на първия етаж се помещаваше Антоан, най-нашумелият женски коафьор в Париж, и една от най-големите американски фотографски агенции. На всяка цена трябваше да печеля пари: изкопчвах ги със зъби и нокти, снабдих се с пишеща машина, пишех в три-четири екземпляра „парижките си репортажи“, и ги разпращах на три езика, по всички посоки на света… Живеехме в хубава голяма стая на улица „Камбон“, в така наречена „maison meublee“173, където освен мебелите хазяите не ни предоставяха всъщност нищо друго, нито обслужване дори, но всичко бе все пак някак по-човешко, „по-централноевропейско“, с бледи алюзии за домашните ни представи за жилище, отколкото отвъд, в класическия квартал. Мебелировката излъчваше скромната ампирна изисканост на епохата, а стълбището, антрето, коридорите на жилището поглъщаха шума, целите в драперии, дискретно… След няколко седмици разбрахме тайната причина на тази безшумна изисканост; мадам Анриет, богатата собственица с гарвановочерна боядисана коса, даваше стаи и за месец, но това беше всъщност от приличие; с къде-къде по-голямо предпочитание тя заемаше всеки следобед стаите на двойки за половин час, за „passage“174 и прокрадващи се любовни срещи… Към съседната стая с червени тапети всеки следобед предявяваха особени предпочитания възрастни господа и страстни млади дами; известно време буржоазното ми честолюбие се бунтуваше, че „живеем със съпругата ми на такова място“; но на Лола й бяха чужди буржоазни предразсъдъци от подобно естество, изсмя се над подобен морализъм, и останахме… Впрочем къде ли не, в кой ли парижки хотел или „maison garnie“ не приемаха мимолетни двойки?