Сребърни реки

Уолфгар вече започваше да се притеснява колко ли ниско ще му се наложи да се привежда, докато достигнат Клисурата на Гарумн. Колкото повече се приближаваха към източния край на горното ниво, толкова по-ниски ставаха тунелите — явно бяха предназначени само за джуджета. Това обаче бе добър знак, понеже единствените коридори в Митрал Хол, чиито тавани бяха по-ниски от два метра, или се намираха в най-дълбоките подземия, или водеха към Клисурата и бяха предназначени за нейна отбрана.

Достигнаха тайната врата, която водеше вляво, към един още по-малък тунел, по-бързо отколкото дори Бруенор се надяваше. Въпреки дългите години, които бяха изминали, откакто бе идвал тук, той прекрасно си спомняше това място. Без да се колебае и за миг, джуджето се приближи до на пръв поглед съвсем обикновената стена и прокара пръсти по нея, точно под факлата и издайническата й червена поставка, търсейки релефните очертания, които трябваше да го отведат до точното място. Напипа един триъгълник, после още един и проследи линиите им, докато стигна до средата — най-ниската част от долината между върховете на двете планини, които те изобразяваха. Това бе символът на Думатоин, Пазителя на тайните под планината. Бруенор бутна вратата с един пръст и тя се отвори, разкривайки още един схлупен тунел. Вътре цареше пълен мрак, отнякъде долиташе глух звук, сякаш вятър свиреше между огромни скали.

Бруенор смигна многозначително и понечи да навлезе в тунела, но видя руните и гравираните изображения по стените и забави крачка. Навсякъде в коридора майсторите — джуджета бяха оставили своите следи и въпреки скръбта, която го потискаше, Бруенор не можеше да не се изпълни с гордост при вида на възхитените лица на своите приятели.

След няколко завоя пред тях се изпречи подвижна решетка, която сега тънеше в ръжда. Отвъд нея се простираше огромна галерия.

— Клисурата на Гарумн! — гордо обяви Бруенор и направи няколко крачки напред. — Казват, че ако хвърлиш запалена факла от ръба, тя ще изгори преди да достигне дъното.

Четиримата се вгледаха през портата, занемели от възхита. Ако до този миг пътуването им през Митрал Хол ги бе разочаровало, понеже не бяха успели да видят приказните чудеса, за които Бруенор им бе говорил, то гледката, която сега се разкри пред очите им, предизвика у тях същото благоговение, което събуждаха у Бруенор спомените за отминалото величие на Сребърните зали. Стояха пред Клисурата на Гарумн, макар че мястото си бе истински каньон, а не обикновена котловина — простираше се на стотици метри във всички посоки и не можеше да бъде обхванато с поглед. Намираха се над нивото на пода в галерията, но от другата страна на решетката започваше стълба, която водеше надясно. Четиримата надникнаха през пръчките на решетката и видяха светлина — в дъното на стълбата трябва да имаше още една стая. В следващия миг до ушите им достигнаха кресливите гласове на неколцина сиви джуджета и подозренията им се потвърдиха.