Скандал

— Не мога — задавено промълви Ан.

— Не можеш да ми вярваш, да ме обичаш, така ли? Или просто не искаш?

— Дом, денят беше твърде дълъг и твърде тежък. Моля те!

— Но ти си моя съпруга. Моята предана съпруга.

Очите на Дом блестяха ярко, неестествено; лицето му бе почервеняло от гняв. Макар да не можеше да стъпва добре на левия си крак, той тръгна решително към нея.

Но този път Ан не отстъпи назад. Остана на мястото си, вдигнала глава. Въздухът сякаш бе заседнал в гърдите й.

Дом се надвеси заплашително над нея.

— Ти си моята предана съпруга, нали?

Тя успя да кимне, макар и с усилие. Устните му бяха съвсем близо до нейните, прекалено близо. Споменът за техния допир, за вкуса им, бе запечатан навеки в съзнанието й. Но погледът му я плашеше.

— Защо се държиш така?

Дом я сграбчи за раменете и я притисна към себе си.

— Може би не съм способен да те накарам да ме обичаш, но мога да те накарам да ме желаеш.

— Не! — извика Ан. — Дом, престани, не по такъв начин!

Твърде късно. Устните му се впиха свирепо в нейните. Говореше за доверие и любов, но беше разярен и Ан знаеше, че иска да я накаже. Да я накаже с целувката си. Тя изстена. Знаеше, че желанието му е да я нарани.

Започна да се съпротивлява и успя да откъсне устните си от неговите. В гърлото й бе заседнала буца. Идеше й да се разридае.

Дом вдигна глава.

— Проклинам те — прошепна той. — Проклинам те, задето се съмняваш в мен… задето ни причиняваш всичко това.

Ан се взря в него с разширени от уплаха очи. Изведнъж Дом пребледня, сякаш най-после бе осъзнал какво е сторил. Той изруга яростно и я пусна.

Ан тозчас се промуши покрай него, изскочи от стаята и побягна като обезумяла по коридора. Чу, че Дом я вика, но не спря, нищо че в гласа му вече звучеше не гняв, а болка.

Във фоайето тя се свлече на пода отмаляла.

Не можеше повече да живее така. Да го обича толкова, да се измъчва толкова, да продължава да се съмнява в искреността му. Не можеше.

В този момент Ан взе решение да се върне в Уейвърли Хол. Ако не друго, там поне щеше да диша по-спокойно и да има време да помисли.

Защото трябваше да реши веднъж завинаги какво да прави. Очевидно цивилизованата раздяла не беше разрешение на проблема, поне не за нея и Дом. Двамата изпитваха твърде силна страст един към друг. Трябваше или да се върне при него безрезервно, като всеотдайна съпруга, или да го изостави завинаги — така, както някога я бе изоставил той.