Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
На лицето му се изписа облекчение.
— Благодаря ти, Ан. — Той приближи с коня си до нея и я погледна право в очите. — Освен това искам да ти се извиня. За това, че снощи се сдържах толкова отвратително.
На устните й трепна лека, но искрена усмивка.
— Няма нужда да се извиняваш. Разбирам те.
Двамата се взряха безмълвно един в друг. Най-накрая Дом стисна юздите на коня си.
— Ще се прибера в къщата, за да те оставя да пояздиш сама и да помислиш на спокойствие. Защо не се уговорим да пием чай заедно в пет? — Той преглътна и едва забележимо се изчерви. — Просто така, като приятели, естествено. Не е нужно да бързаме с вземането на решение.
Сърцето на Ан запърха като птичка. Усещаше, че е поруменяла като девица.
— Би било прекрасно.
Дом кимна и обърна коня си.
— Дом — извика тя и се усмихна смутено. — Благодаря.
Очите му, вперени в нейните, засияха нежно. Сетне той пришпори жребеца си и изчезна сред дърветата.
Ан остана загледана подире му, докато гъстите клони не го скриха от очите й. Беше щастлива. Бягството й от Дом я бе накарало да се чувства зле и сега се радваше, че той бе решил да я последва.
Тя подкара Блейз в лек тръс и кривна по друга пътека. Сега следобедът й се струваше по-слънчев и по-ведър. Ездата наистина щеше да бъде много приятна.
Но след малко Ан чу, че някой я вика по име. Погледна през рамо, но видя само влажната пръст и клонестите дървета. Миг по-късно обаче иззад завоя се появи ездач. Беше Патрик.
В съзнанието й като светкавица проблесна споменът за него и Бел.
Патрик се приближи до нея с неуверена, напрегната усмивка.
— Здравей, Ан.
— Не разбирам — каза тя. — Какво правиш тук? Мислех, че си в Лондон.
— Проследих те.
Стомахът й се преобърна.
— П-проследил си ме?
— Бях в Ръдърфорд Хаус снощи, докато вие е Дом се карахте — отвърна той. — А тази сутрин видях как си тръгна от града.
Напълно объркана, Ан отчаяно се мъчеше да схване смисъла на думите му.
— Проследил си ме от Ръдърфорд Хаус чак до тук? — прошепна тя. В главата й звучеше един натрапчив рефрен: Патрик и Бел, Патрик и Бел…
Патрик отново се усмихна. Но сега в усмивката му имаше нещо зловещо.
— Дом също те е проследил. Напусна ли го, Ан?
Ан го гледаше изумено. Сърцето й туптеше като чук. Едва сега си даваше сметка, че Патрик е идвал твърде често в Ръдърфорд Хаус. А щом се е срещал с Бел още от погребението насам, явно беше идвал също толкова често и в Уейвърли Хол.
Патрик и Бел се срещаха откакто Дом се бе върнал у дома.
А тъкмо оттогава някой непрекъснато се опитваше да я сплаши, да й навреди… може би дори да я убие.
Обзе я внезапен страх. Внезапно съмнение, недоверие, объркване. В съзнанието й се заредиха образи — образът на Дом, едновременно страстен и любящ, образът на Патрик.
— Ан, гледаш ме така, сякаш съм някакво чудовище. — Той й се усмихна. — Скъпа, дойдох да те избавя от лапите на друго чудовище — на твоя съпруг. Нима си забравила?
Ан изтръпна. Пулсът й се ускори още повече. Отново се оставяше въображението да я подвежда. Защото Патрик нямаше причина да желае смъртта й. Не можеше да е Патрик.
Но в главата й продължаваха да звънят предупредителни камбани.
— Ан, да си вървим. Ще те заведа в Хънтинг Уей. Там ще си в безопасност. Там той няма да може да ти стори нищо — каза Патрик с изкривена усмивка.
Ан се поколеба.
— Патрик, Дом не е убиец. Започнах да вярвам, че той наистина ме обича. — Очите на Патрик се разшириха втрещено и тя си закъснение осъзна, че не е трябвало да го казва. Следващите думи изскочиха припряно от устата й. — Не искам да ходя в Хънтинг Уей! Трябва да се прибирам в Уейвърли Хол! — Усмихна се, но прекрасно съзнаваше, че усмивката й е принудена и неубедителна.
— Не! — Думата проехтя като топовен изстрел. В същия миг Патрик посегна към поводите на коня й.
Нямаше време за колебания. Тя дръпна рязко юздите на Блейз — толкова рязко, че Патрик не успя да ги сграбчи, — и го шибна с камшика. Животното полетя напред като стрела.
— Ан! — извика Патрик.
Ан не отговори. Вместо това се приведе над шията на Блейз и отново го пришпори е камшика. Конят се понесе през парка с удвоена скорост. Дърветата прелитаха край Ан като в мъгла, но Блейз някак си успяваше да не се отклонява от пътеката. Клоните на дърветата дращеха лицето й. Изпод копитата на коня от скачаха огромни буци пръст.
Тя чу отново гласа на Патрик, който викаше името й. Но този път викът идваше съвсем отблизо.
Ан изпищя и погледна през рамо. Патрик бе само на няколко дължини зад нея, е лице, потъмняло като буреносен облак. Жребецът му препускаше с главоломна скорост… и настигаше Блейз.