Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Паниката и страхът заплашваха да я задушат. Тя дръпна като обезумяла юздите на коня си, свърна встрани от пътеката и полетя надолу по стръмния, гъсто обрасъл с дървета склон.
— Ан, спри, ще се пребиеш! — изкрещя Патрик. — Спри! Нищо няма да ти сторя!
Ан отново шибна Блейз е камшика.
Сега вече не чуваше нищо, освен тежкото, запъхтяно дишане на Блейз, примесено е нейното собствено. И глухия тътен на копитата му. И бесния, бучащ ритъм на сърцето си.
Клоните шибаха лицето и тялото й. Край нея летяха прогнили, мъртви листа и пръст, изровени от копитата на коня. Внезапно Блейз се препъна. Ан изхвърча от седлото и се преметна презглава напред.
Приземи се тежко на едното си рамо и се претърколи по гръб. Ударът я бе оставил без въздух. Ан застина неподвижно. След няколко мига, когато успя да си поеме дъх, а замъгленият й поглед се проясни, тя чу как Патрик си проправя път през шубрака нейде високо над главата й и как я вика.
Ан тутакси се надигна с натежало като камък сърце. Рязкото й движение накара Блейз, който бе спрял на метър-два от нея, да подскочи стреснато. Тя прехапа устни. Не смееше да му подвикне, защото се боеше, че конят може да се подплаши и да побегне.
Изправи се бавно на крака. Сърцето й биеше като обезумяло. Продължаваше да чува как Патрик слиза с коня си по стръмния склон, по който се бе спуснала с толкова луда скорост.
Блейз въртеше уплашено очи. Хълбоците му се издуваха напрегнато. Когато я видя да се изправя, той изпръхтя и отскочи настрана. Доплака й се от отчаяние. Не се осмеляваше дори да прошепне името му, за да го успокои и да го накара да стои при нея.
Тя се озърна, но видя само слънчевата светлина, която се процеждаше през стволовете на брезите, тополите и боровете. Знаеше обаче, че Патрик е там горе и че я търси. Чуваше съвсем ясно стъпките му — явно бе слязъл от коня си, за да може да оглежда внимателно всяко храстче.
От време на време той отново я викаше по име. Гласът му звучеше тревожно — навярно осъзнаваше, че Ан вече е разбрала истината. И навярно повече от всякога бе твърдо решен да я намери… и да я премахне. Но защо? Божичко, защо?
Разтреперана, тя протегна ръка към юздите на коня си.
Но точно в този миг от клоните на близкия храст излетя птичка. Блейз изпръхтя подплашено и хукна стремглаво нагоре по склона.
Ан затули уста с ръка, за да заглуши отчаяния си вик. Конят се изгуби между дърветата в посока към Уейвърли Хол. И тогава отново се чу гласът на Патрик, само че този път нейде съвсем от близо. Ан затаи дъх и приклекна толкова рязко, че коленете й се удариха едно в друго.
— По дяволите, Ан! — чу тя вика на Патрик. Сетне се случи истинско чудо — той се заизкачва обратно по склона. Беше тръгнал след побягналия Блейз!
Ан се отпусна изнемощяла на влажната, покрита с окапали листа земя и закри лицето си с длани. Ридания задавяха гърлото й. Имаше усещането, че всеки миг ще повърне — толкова й беше зле.
Най-накрая тя все пак съумя да си поеме няколко големи глътки въздух и бавно се изправи на крака. Дали Патрик ще настигне коня й и ще установи, че нея я няма на седлото? Или Блейз ще успее да стигне до Уейвърли Хол? В гърдите й трепна искрица надежда. Дом беше в Уейвърли Хол. Как копнееше да се прибере у дома, при Дом. Там щеше да бъде в безопасност.
Изведнъж Ан осъзна, че изобщо няма представа къде се намира.
Господи, нима се е загубила? Толкова пъти бе криввала ту наляво, ту надясно при паническия си бяг. В крайна сметка обаче тя реши да продължи в посоката, която бе поела — сиреч обратна на тази, в която бе побягнал Блейз.
Но това не се оказа никак лесно. Надолу склонът ставаше още по-стръмен. Опита се да го подсече под ъгъл, но това я затрудни не по-малко от отвесното спускане. Сега шубраците бяха още по-гъсти. Храстите и младите дръвчета стигаха до коленете, а на места й до кръста й. Гората също стана по-гъста и по тъмна. Ан вдигна глава, но небето почти не се виждаше, скрито от короните на дърветата. Сърцето й се сви от страх.
Но тя продължи напред, препъвайки се в полите си. Ръкавиците й бяха раздрани на ивици. Изведнъж обаче я обзе странно, тревожно усещане, което накара кожата й да настръхне. Усещането, че вече не е сама.
Ан замръзна на мястото си, стаила дъх. Патрик я наблюдаваше отнякъде, сигурна бе в това. Дебнеше я.
Стъпките й се ускориха. Сега се препъваше още по-често. Ръбът на полата й се разкъса. Тънки клонки и храсти се забиваха в лицето й, режеха го като ножове, но Ан само ги отмахваше раздразнено и продължаваше да върви задъхано нагоре. От братовчед й нямаше и следа, но тя усещаше, че е нейде съвсем наблизо.