Скандал

Погледът му бе напълно непроницаем.

— Никога не бих ти сторил зло, Ан. Трябва да ми повярваш.

Ан трепереше като лист.

— Можех да умра, ако огънят в стаята ми се бе разгорял, Патрик! Можех да си строша врата, когато Блейз стана неуправляем! Очевидно е, че ме ненавиждаш, Патрик, но бога ми, защо?

— Не те мразя — яростно извика Патрик. — Не съм направил нито едно от тези неща. — Той се озърна нервно, сякаш се боеше от нещо или от някого, и добави с груб, безкомпромисен тон: — Хайде, тръгваме.

Сетне я сграбчи здраво за ръката и я повлече към пътеката, където кротко пасеше конят му. Ан се дръпна стреснато.

— Не. Къде ме водиш? Какво си намислил?

Патрик се завъртя рязко с лице към нея.

— Защо не ми вярваш? Никога не бих те наранил! — Крещеше като обезумял. — Аз те обичам, Ан!

Тя поклати глава. Сърцето й туптеше на огромни, уплашени подскоци.

— Това не е любов, Патрик. Сигурно страшно много ме мразиш, за да желаеш смъртта ми.

Той я разтърси с все сила.

— Не желая смъртта ти. Убиецът е твоят съпруг, Ан, не аз.

Ан понечи да възрази, но бързо се овладя. Трябваше да е луда, за да му противоречи. Но какво можеше да стори? Беше ужасена. Въпреки настояванията на Патрик тя знаеше, че животът й е в опасност.

— Да вървим, Ан — решително каза той.

Но преди да успее отново да я повлече към коня си, в гъсталака над главите им се чу пращене на съчки и шум на листа и пред очите им се появи Дом, който се спускаше пешком по склона.

— Ан! — извика той и се затича, пързаляйки се, към нея.

Ан се закова на място. Сърцето и заби още по-бързо. След миг Дом беше вече при тях. Патрик пристъпи пред нея.

— Върви си, Сейнт Джордж — каза той почти дружелюбно. — Тя не те иска. Защото знае какво представляваш — едно презряно копеле, жалък убиец. Ан идва с мен.

Ан направи един-единствен безуспешен опит да се отскубне от него и се отказа. Погледът й срещна погледа на Дом и видя предупреждението в очите му. Дом искаше от нея да не мърда, искаше да се оправи с Патрик сам.

Но Патрик забеляза мълчаливата размяна на погледи помежду им и в зениците му светнаха яростни искри.

— Господи, не мога да повярвам! Ти продължаваш да го обичаш?! Въпреки всичко, което ти стори, въпреки че ясно показа истинската си същност?!

Ан с мъка се въздържа да не кимне утвърдително.

— Патрик, защо не пуснеш Ан? Знам, че не искаш да й сториш нищо лошо. Тя е твоя приятелка.

— Не! — Ръцете му бяха свити в юмруци. — Ти имаше своя шанс да я спечелиш, Дом, но вече го проигра. Веднъж поне нещата да не се подредят така, както ти се иска на теб. Веднъж поне да са в моя полза.

Дом не помръдна. Беше застанал нащрек, с широко разкрачени крака, и не отместваше поглед от Патрик.

— Много неща не са подредени така, както ми се иска, Патрик — каза той с утешителен тон. — Както сам изтъкна, напоследък се превърнах в презряно копеле и бях обвинен в убийство.