Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
гражданска война показала, че окопните войни ще стигнат до задънена улица. Първо едната
страна напада, после другата, завоювайки съвсем малки територии. Войниците щяха да
отстъпват пред автоматичните оръжия, които тъкмо се разработваха. Искахме войник, който
ще превзема окопите без страх, като викингски воин. Освен това той трябваше да бъде
изключително бърз и издръжлив, и раните му бързо да заздравяват. Пробвахме формулата
върху няколко доброволци.
- Като Пиер Льован?
- Името не ми е познато - намръщи се тя.
- Капитан Льован е бил френски офицер. Един от първите мутанти, резултат от вашите
експерименти.
- Да, започвам смътно да си спомням. Един дързък и красив младеж?
- Ако го видите сега, няма да го познаете.
- Не бързайте да ме съдите. Всички те бяха доброволци; войници, които се вълнуваха при
мисълта, че могат да се превърнат в супергерои.
- А знаеха ли, че освен свръхчовешка сила ги очаква и драстична промяна във външността?
- Това никой не знаеше. Проучванията не бяха достатъчно напреднали. Но формулата все
пак проработи. Даде на войниците наистина свръхчовешка сила и бързина, но след това се
превърнаха в неконтролируеми агресивни зверове.
- Зверове, които могат да живеят вечно.
- Удължаването на живота се оказа неочакван страничен ефект. Още по-вълнуващо бе, че
формулата
обещаваше обратимост на състаряването. Щяхме да я усъвършенстваме много отдавна, ако
не беше Жул.
- Оказа се, че той има съвест?
- Оказа се, че е глупак! - каза тя с неприкрита злоба. - Реши, че откритията ни могат да бъдат
дар за човечеството. Опита се да убеди мен и останалите от семейството да прекратим
подготовката за война и да огласим формулата. Аз организирах семейството срещу него. Той
избяга със самолета си и взе със себе си документи, които ни уличаваха в подклаждане на
войната, за да ни изнудва с тях, но беше прихванат и свален.
- А защо е взел и шлема?
- Шлемът беше символ на властта. Предаваше се между лидерите в семейството от
поколение на поколение. С действията си той изгуби правото да носи шлема и беше длъжен
да ми го предаде.
Остин се облегна назад и сложи ръце зад тила си.
- Значи Жул е ликвидиран, а заедно с него и заплахата, че машинациите на семейството
могат да бъдат разкрити. Вече не е можел да сложи край на проучванията ви.
- Напротив, вече им беше сложил край. Унищожи изчисленията ни за основната формула и
ги гравира върху шлема. Умно. Много умно! Трябваше да започнем всичко отначало. Имаше
милион възможни комбинации. Запазихме мутантите живи с надеждата, че някой ден могат
да ни разкрият тайната. Работата ни беше прекъсната от войните и депресията. По време на
Втората световна война бяхме на косъм от успеха, но лабораторията ни бе бомбардирана от
съюзнически самолети. Върнаха ни десетки години назад.
Остин се подсмихна.
- Войните, които сами сте разпалили, са осуетили
проучванията ви. Не може да не сте забелязали иронията.
- Де да бях.
- А междувременно вие остарявахте.
- Да, остарявах - каза тя с несвойствена тъга в гласа. - Изгубих красотата си и се превърнах в
кудкудякаща старица. И все пак упорствах. Постигнахме известен напредък в забавянето на
остаряването, който споделих с Емил, но дамата с косата продължаваше да ни дебне. А бяхме
толкова близо. Опитвахме се да създадем правилния ензим, но недокрай успешно. И тогава
един от учените ми чу за ензимите от Изгубения град. Това сякаш беше липсващата брънка.
Купих компанията, която правеше изследванията, и ангажирах доктор МакЛийн и колегите му
да работят денонощно по въпроса. Построихме подводница, която да събира микрорганизми,
и направихме лаборатория.
- Защо поръчахте убийствата на учените от екипа на МакЛийн?
- Не сме първите, които се освобождават от определени учени, за да си осигурят
мълчанието им. Британското правителство все още разследва смъртта на учените, които са
работили по проект за космическа отбрана. Ние бяхме създали група мутанти, а учените
заплашваха да разгласят новината. Затова се отървахме от тях.
- Единственият проблем бил, че не са си довършили работата. Простете, но цялата тази
работа ми напомня на цирк.
- Имате известно право. Допуснах грешка да оставя всичко на Емил. Голяма грешка
наистина. Когато взех нещата отново в свои ръце, върнах доктор МакЛийн и създадох нов