Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
- Не, просто имах други очаквания.
- Мосю Остин без съмнение ме е описал като стара торба кокали. - В очите й проблясваха
студени пламъци.
- Нищо подобно - възрази Дзавала, попивайки с поглед елегантната й фигура и
поразителните й черти. - Каза, че сте очарователна и интелигентна.
Отговорът му явно й достави удоволствие, защото тя се усмихна.
- НАМПД явно подбира служителите си не само по уменията, но и по галантността им.
Забелязах това качество и у вас, мосю Остин. Затова бях сигурна, че ще се върнете да спасите
дамата на сърцето си. -Тя погледна лилавите петна по кожата им. - Ако сте искали да опитате
гроздето ни, можеше просто да си купите бутилка вино, вместо да се къпете в него.
- Цената ми е непосилна - отвърна Остин.
- Наистина ли мислехте, че можете да се промъкнете незабелязано в замъка? Камерите ви
уловиха още щом пресякохте моста. Марсел обаче мислеше, че ще се качите по стената.
- Много мило от ваша страна да оставите вратата отключена.
- Оказахте се прекалено умни да захапете стръвта, а и ни изненадахте, че се ориентирахте в
катакомби-те. Знаехте, че замъка се охранява. Какво се надявахте да постигнете?
- Да си тръгна с мадмоазел.
- Е, смелото ви романтично начинание не успя.
- Така изглежда. А може би в името на романтиката ще ми предложите утешителна
награда. При първата
ни среща обещахте някой ден да ми разкажете повече за семейството си. В замяна с радост ще
ви разкажа това, което знам пък аз.
- Няма начин да се мерите с това, което знам аз за вас, но се възхищавам на дързостта ви. -
Тя замълча за миг, скръсти ръце и леко потърка брадичката си. Остин си спомни, че и като
възрастна правеше същия жест, когато се замисли. Мадам Фошар се обърна към Марсел и му
нареди: - Отведи другите.
- На твое място не бих го направил - каза Остин и застана пред Скай. Марсел и останалите
въоръжени мъже пристъпиха напред, но мадам Фошар им даде знак да спрат.
- Кавалерството ви не знае граници, мосю Остин. Не се бойте, приятелите ви ще бъдат
съвсем наблизо и ще можете да ги виждате. Искам да поговоря с вас насаме.
Тя му посочи освободения от Скай стол и щракна с пръсти. Двама от мъжете донесоха тежко
средновековно кресло, напомнящо на трон, и тя се настани в него. Каза на Марсел нещо на
френски и част от охраната отдалечи двамата пленници на известно разстояние, докато
другите отнесат броните.
- Сега сме само двамата. Наясно сте, че ако направите нещо глупаво, хората ми ще убият
приятелите ви.
- Нямам намерение да мръдна и пръст. Очертава се твърде интригуваща среща, за да я
прекратя толкова скоро.
- Знаете колко обичам костюмите. Харесва ли ви?
Остин, противно на волята си, не можеше да откъсне очи от мадам Фошар. Тя изглеждаше
изумително, като изящна восъчна фигура, при която всички важни детайли са идеални, с
изключение на един. Бездушните
като стоманата, от която Фошар и мечовете и броните си. < за пленителна, но... ете да
приемете старица на сто години, подобно. Остарявате красиво. Просто .,но не приемам
хладнокръвните убийци, ювдигна изписаните си вежди. Мосю Остин, много странен начин да
флуртувате мен.
- Далеч съм от тази мисъл.
- Жалко! Имала съм много любовници през последния един век, но вие определено сте
един от най-прив-лекателните мъже, които съм срещала. - Тя замълча и се вгледа в лицето му.
- А също така и опасен, което ви прави още по-привлекателен. Но първо изпълнете вашата част
от сделката. Кажете ми какво знаете.
- Знам, че вие и семейството ви сте наели доктор МакЛийн да открие еликсира на живота,
който той наричаше Философския камък. Междувременно сте убивали всички, които се
изпречат на пътя ви, и сте създали група диви мутанти.
- Добро резюме, но това е само повърхността.
- Разкажете ми тогава подробностите.
Тя замълча, а спомените й се понесоха през годините.
- Родът ми води началото си още от минойската цивилизация, процъфтявала преди
голямото вулканично изригване на остров Санторини. Предците ми били жреци и жрици в
минойския култ на богинята змия. Кланът на змията бил могъщ, но заради борбите за власт
сме били прогонени от острова. Настанили сме се в Кипър, където сме навлезли в оръжейния
бизнес. Змията се превърнала в копие, Ланс, а после във Фошар.
- Как стигнахте от копията до мутантите?
- Това беше логичното развитие на оръжейния бизнес. Към началото на века „Ланс”
направиха лаборатория, в която да се опитат да създадат супервойник. Американската