Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Я стига! Не се извинявай на мене, гъзарче. Задръж си приказките за пред човека. Щото, както чувам, яко си я закършил.
Когато Големия Нейтън и Джери стигнаха до кабинета на Бепи, Алън и Сид им отвориха вратата. Това ги следваше на няколко крачки разстояние, но Алън й затвори вратата под носа и й каза да стои отвън.
Бепи видя, че вратата се затръшва пред Това, и каза:
— Тя също е част от компанията. Пусни и нея.
— Сигурен ли си, че искаш да види това? — попита Алън.
— Да, сигурен съм. Пусни я.
Това влезе в кабинета и й предложиха да седне до Сид. Бепи застана с лице към Джери.
— За какво беше всичко това тази вечер, Джери? Имате ли някакво обяснение за непочтителните си подмятания към господин Стоун и мен?
— Просто се шегувах без определена цел — отговори Джери. — Не знаех кои сте. Съжалявам за глупавите си забележки. Извинете ме. — Трепереше ужасно. — Моля ви и двамата да приемете извиненията ми.
Тонът в гласа му, докато се извиняваше, хареса на Бепи. Той реши, че човекът е искрен, и това прогони гнева му. В действителност нямаше желание за физическа разправа с някакъв си певец, но искаше да направи нещо необичайно с него, така че никога да не забрави тази нощ.
— Смени му ризата, плувнал е в пот — нареди той на Големия Нейтън. — Обаче не го бий. Просто не искам да настине. Приемам извинението му.
Всички наблюдаваха смълчани. Това гледаше с отчаяние, но в същото време начинът, по който Бепи си играеше с нейния съпруг и лъскава естрадна звезда, й бе забавен. Големия Нейтън грабна Джери и буквално го изръси от ризата, съдирайки я от тялото му. Джери остана полугол, а по тялото му нямаше нито косъм. Стоеше прав, унижен, и се мъчеше да сдържи сълзите си. Нейтън хвърли на пода като парцал струващата двеста долара разпрана риза.
— Следващия път, когато пееш пред мен, ме остави да се наслаждавам на изпълненията — каза Бепи. — Не ми играй по нервите. Засега приемам извинението ти. Дръж се възпитано. Разбрахме ли се, Джери?
Прекалено изплашен, за да проговори, Джери кимна в знак на съгласие. Тръгна към гримьорната си, покрит със сакото на Сид. Съпругата му остана.
Осъзнала колко глупаво бе постъпил мъжът й, Това мълчаливо се взираше в Бепи. Беше я заинтригувал. Никога не бе изпитвала по-голям интерес към някого. Привличаха я силата и увереността му. Разбираше, че е диктатор, но същевременно и великодушен. Не бе сторил нищо лошо на Джери. Освен това италианците с тъмен тен й харесваха.
Алън я придружи учтиво до вратата и тя си тръгна с едва забележима усмивка, убедена, че е намерила приятел.
— Ти постъпи благородно, мой човек. Това ми харесва — каза Алън. — Да, това много ми харесва. Не използва сила. Хайде да отидем и да пийнем по едно. Аз черпя.
На другия ден някъде около два и половина Бепи влезе в асансьора откъм басейна и срещна Това, облечена в екип за тенис.
— Здравейте. Как сте? — каза тя.
— Чудесно. Радвам се да видя, че се забавлявате.
— Да, поиграх тенис и ми беше доста приятно. Сега съм готова за ваната и едно питие.
— Точно това се каня да направя и аз — каза Бепи. — Да си взема едно хубаво мартини и да се отпусна във водовъртежа на моята вана.
— Водовъртеж ли? Вие имате вана с движеща се вода?
— Да, имам в апартамента. Вашата не е ли такава?
— Не. Бих искала да видя вашия водовъртеж. Може ли да ми го покажете, господин Менесиеро? Много ми е любопитно да видя какво имате.
— Доста сте любопитна, като се има предвид, че сте омъжена дама.
— Въпреки това продължавам да съм любопитна — отвърна тя и се усмихна невъзмутимо.
— Да видите какво имам ли?
— Точно така. Да видя какво имате.
— В такъв случай наричайте ме Бефино. Съгласна ли си, Това?
— Харесва ми това име. Бефино. Звучи съвсем по италиански — каза тя и мушна ръката си под неговата.
Бепи я заведе до фоайето пред апартамента си и отвори голямата двукрила врата, през която се влизаше в просторен, боядисан в бяло и златисто хол. Докато тя се въртеше в кръг, оглеждайки елегантното обзавеждане, и възклицаваше „колко прелестно“ е всичко, Бепи влезе направо в банята. Отвъртя крановете, за да напълни ваната, и сипа малко шампоан. След това отиде при барчето да приготви по нещо за пиене. Тя тръгна към банята.