Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Колко жалко. Може да не успея да отделя време за нова визита, поне докато не приключи тази малка криза.
Сърцето на Денил подскочи. «Ако греши за Изменниците, това може да е последният път, когато сме заедно».
— Но аз съм съвсем сам в цялата къща. Можете ли да останете по-дълго?
Ачати повдигна вежди и се усмихна.
— Мисля, че мога да отделя час или два.
Пламъчето на свещта се разтанцува. Макар ефектът да бе като от пропукващ фитил, Сери знаеше, че движението е причинено от треперенето на ръката му. Той усети как горещият восък покапа по кокалчетата на пръстите му и погледна натам. Макар да имаше усещането, че стоят тук повече от час, свещта не се беше стопила особено много.
Той погледна към другия край на стаята, където стоеше Гол и също държеше свещ. Сери се намръщи, когато приятелят му се размърда и пламъкът се озова прекалено близо до намаслената хартия. Чуваше учестеното дишане на Гол. Неговото собствено му се струваше твърде шумно. Опита се да диша дълбоко и тихо, да успокои разтуптяното си сърце, защото се притесняваше да не заглушат приближаващите се стъпки.
«Скелин — ако наистина е Скелин — ще ни чуе и ще разбере, че го очакваме. Единствената причина да стоим неподвижно е, че може да знаем, че приближава и да сме му подготвили капан. На мен ми е ясно. Предполагам, че и той ще се досети».
През главата му преминаха няколко начина планът да се обърка. Сери знаеше, че капанът не е идеален. Минният огън можеше да избухне преди двамата с Гол да успеят да се отдалечат достатъчно. Или можеше да избухне твърде късно и да убие Скелин. Въпреки че те се надяваха да го убие, целта им всъщност беше да взривят дупка в градината над главите им и да разкрият Крадеца-отстъпник пред Гилдията. Ами ако не се получеше? Ами ако не се появеше дупка и Скелин оцелееше?
Какво щеше да стане, ако Скелин не се появи лично да се разправи със Сери? Ами ако Сери и Гол взривят градината, а може би и себе си, само за да разкрият слугите на Скелин пред Гилдията?
Гол гледаше Сери и клатеше глава. В очите му проблесна въпрос. Колко време трябваше да стоят така, преди да решат, че Аний е сбъркала и в коридора няма нарушител? Сери погледна към свещта си. Дали не трябваше да се редуват? Дали не трябваше…
Някъде откъм коридора се чу рязко поемане на дъх. Сери погледна към Гол, след което и двамата се втренчиха изненадано във вратата.
Там стоеше някой. Не, осъзна Сери. Някой се рееше във въздуха. Някой, който им беше твърде добре познат.
— Ето значи къде си бил през цялото време — каза Скелин. После подсвирна. Някъде откъм тунелите отвърна пронизителен отговор.
Ръката на Сери помръдна в посоката, която малко по-рано го бе уплашила и чу съскане, когато намаслената хартия се запали. Той забеляза и проблясък откъм Гол, обърна се и хукна към вратата, която водеше към съседната стая.
И се блъсна в стена.
Не, не стена. Магическа бариера. Сери изрута, щом осъзна, че Гол се е сблъскал със същия проблем. Ярка светлина заля стаята — отличителната светлина на магическо кълбо. Приятелят му го погледна с мрачно и изплашено изражение на лицето. Сери изкриви лице. «Какво пък. Може би щяхме да имаме време да избягаме, ако го бяхме чули да се приближава…» Но Скелин бе левитирал, за да не се чуят стъпките му. Когато Сери се обърна с лице към врага си, той видя как пламъкът на головата лента се скрива в дупката. Той затвори очи и затаи дъх. «Поне Аний е далеч».
— Хайде, хайде. Няма нужда да се подготвяш. Ще е грубо от моя страна, ако те убия, без първо да поговорим. Хм. Не е кой знае какво убежище.
Сери отвори очи и видя как Крадецът-магьосник, който вече стъпваше по пода, се приближава към него. Зад гърба му през вратата влязоха двама мъже. Те бяха млади и доста мускулести. Скелин огледа стаята, после надникна през рамото на Сери към съседната.
— Не е толкова хубаво като предишното, съдейки по думите на майка ми, макар че сигурно жена ти го е била подредила, а след смъртта й си се върнал към старите навици.
«Жена ми… убежището… — Леден шок, последван от омраза връхлетяха Сери. — Лорандра наистина е убила семейството ми. Но защо го е направила, след като двамата със Скелин още не бяхме врагове?»
— Макар че сигурно си бил доволен да се отървеш от нея. Трябваше да се ядосаш толкова много, че да се съюзиш с мен, за да намеря Ловеца на Крадци — каза Скелин.