Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
И тъй, потърпевшите сформирали инициативна група и за да се избегне скандал, е трябвало спешно да се намери убиец, за да се успокоят безутешните родители. И точно тогава на мушката на органите е попаднал Личко с неговите „отгатвания“ — е, как да не се подадат на изкушението бързичко да приключат делото и да запушат всички усти! Та нали не е имало никаква гаранция, че ще намерят истинския убиец преди откриването на партийния конгрес.
И толкоз. Нищо повече не ни трябва. Невинността на Олег Личко може да се смята за установена. Андрей Мусатов може повече да не си харчи парите, да въздъхне свободно и да престане да смята себе си за син на луд детеубиец маниак. Не е нужно да търся нито Ситников, нито някакви други хора, които могат да хвърлят светлина… Светлината и така е достатъчна.
Наистина Личко постоянно е повтарял не само за групата, но и „защо Лена е направила това“, а ние така и не намерихме отговора на този въпрос. Но важно ли е това? Е, направила го — направила, дала е лъжливи показания, защото така са й наредили, защото са я принудили, заплашили или нещо друго. Какво значение има по какъв точно начин са й въздействали? Та нали сега вече е очевидно, че показанията са били лъжливи, че Личко е бил невинен и че всичко това е било направено в името на спасяването на престижа не на някой си чиновник или неговото синче, а на цялата страна и на нейната родна съветска милиция начело с министъра — най-близък и стар приятел на генералния секретар.
Седях у Дубовицки доста дълго и когато се прибирах към къщи, магазинът, откъдето обикновено купувам месо за котките, вече бе затворен. Можех да отида до денонощния супермаркет, но там месото е някак различно, сигурно от друг доставчик, и моите котки не го ядат. Няколко пъти бях опитвал и се налагаше да изхвърлям всичко. Какво пък, значи въпросът се реши от само себе си. Отлагаме месото за утре.
Вкъщи се отпуснах, легнах в горещата вана и започнах да си представям как още утре сутринта ще се обадя на Мусатов, ще му кажа, че делото е приключено, ще си уговоря среща с него, а когато се видим, скромно ще сведа очички и ще споделя, украсявайки подробностите, в кой момент за какво съм се сетил. Надявам се, той ще преразкаже всичко това на Юля и тя може би ще подобри мнението си за мен. Аз няма да правя нищо, за да я срещна „случайно“ или да поговоря „по погрешка“ с нея по телефона, но нека тя поне чуе за мен нещо добро. Това няма да доведе до нищо, но ще ми бъде приятно. Идиот съм, нали?
На другия ден, в неделя, станах точно в осем, още след първото повикване от страна на Ринго, който бдително следеше разписанието за хранене на котките да се спазва. Насипах и налях в паничките всичко, каквото трябваше, и отново блажено се сгуших под одеялото. Беше ми спокойно и радостно. Радвах се за Мусатов, който съвсем скоро, буквално след час-два (в празничен ден е неприлично да се звъни на хората преди десет сутринта, нека се наспят добре), ще научи хубавите новини. Радвах се и за себе си, защото… Е, няма да си кривя душата, все пак съм невероятен. И на човека помогнах, и себе си уважавам. Хем как така се вкопчих в тези дати? Как забелязах, че делото е отишло в Прокуратурата на СССР, преди да се появи заподозрян — служител от столичната милиция? И излязох прав: именно този край на кълбото е трябвало да се дръпне.
След като се повъртях в леглото, със съжаление разбрах, че няма да мога да заспя, посегнах към дистанционното и включих телевизора. Изгледах детско анимационно филмче, после самия край на стар филм за войната, прехвърлих се на друг канал и с половин око се загледах в криминалната хроника. На проспект „Вернадски“ станало пътнотранспортно произшествие — автомобил „Жигули“ се блъснал в газка, пострадали нямало… В Ленинградска област били задържани трима от четиримата военнослужещи, застреляли караула и избягали с оръжието… В Западния окръг на столицата станало убийство. Около полунощ снощи в дежурната част се обадила жена и съобщила, че в състояние на афект застреляла свекъра си. Потърпевшият Вячеслав Антонович Ситников заемал длъжността началник на един от отделите при Министерството на икономическото развитие…
По дяволите! По дяволите, по дяволите, по дяволите!!! Още един катинар, който съдбата окачи на вратата, водеща към разкриването на една стара тайна. Ама на какво прилича това, граждани? Нима нещата не са толкова прости, колкото си ги представях? Нима наистина има още нещо? Отначало Забелин, после неговият приятел от младежките години Ситников и всичко това — след като Валя Семьонов посети стария следовател Царков… Не, стоп, май попресилих нещата. Забелин е бил убит по-рано. Значи посещението при Царков няма нищо общо. Тогава вече съвсем нищо не разбирам.