Краят на империята

И накрая най-важното, операция „Сук“ щеше да е скритата банка за финансиране на Кеа. Разбира се, щеше да има контролни органи. Но денят, в който един опитен инженер няма да знае как да заделя средства от финансите на компанията, щеше да е денят, в който ще угасне Слънцето. Особено когато операция „Сук“ бе забулена в такава изключителна секретност.

Изминаха шест години. Кеа си оставаше един от най-добрите и верни приятели на Остин, инженер, изцяло отдаден на работата си. На първо място в кариерата му естествено беше организацията на операция „Сук“. Тъй като той бе единственият, който знаеше крайната цел на проекта, налагаше се да посещава всички лаборатории и да се запознава с всички доклади, при това колкото се може по-често. Това му създаде репутацията на вглъбен и отговорен управител, както и на човек, радващ се на всеобщо уважение, тъй като не пропускаше нищо да премине покрай него. Но уважението не заместваше недостига на сън и липсата на възможности за отдих и разпускане.

Второ, Кеа все така помагаше всеотдайно в работата на Остин. Нещо повече, постара се да оставя впечатлението, че всъщност той е човекът, управляващ делата на династията. На Остин започнаха да гледат като на плейбой и дилетант. И Кеа окуражаваше своя приятел да подхранва този имидж. Пътувай. Откъсни се от работата. Развличай се. Търси други приятни занимания. Ако се заровиш в тези досадни документи като мен, кой ще гледа нещата в перспектива?

Внимаваше да изглежда така, сякаш Остин взема решенията, и не възразяваше, когато някои от идеите му изглеждаха обречени на провал. Кеа беше добър мениджър, но не забравяше колко параноични и егоистични могат да са некомпетентните хора. Последното, което му трябваше, бе да го уволнят точно сега. Разбира се, на неговото ниво това щеше да стане с формулировката „освободен, за да отдаде повече време на интереси отличен характер“.