Краят на империята

Това беше достатъчно. Кеа позвъни. Остин беше приятно изненадан. Зарадван, че неговият стар приятел, човекът, научил го на всичко, бе готов да му отдели от времето си. Трябва да се срещнат. Защо не утре, попита Кеа? За съжаление Остин е ужасно зает. Кеа се престори на разколебан. Ами той също има уговорена среща. Ще му отнеме целия ден. После каза, че ще надзърне в бележника си. Не можеш да си представиш какво е тук, оплака се той. Ангажименти. Претрупан е с работа. Ето например… следващата седмица в Маклийновия институт… и онази история в Ню Делхи… а и разни хора, които искат да им разкажа какво всъщност се е случило Там. Освен това интересни търговски възможности по идея на покойния доктор Фалзур, които заслужават да бъдат проучени обстойно. Така че нека остане за по-нататък.

Изведнъж уговорката на Остин вече не беше толкова важна. Какво пък, нека бъде утре. Кеа прекъсна връзката и усмивката му се стопи заедно с образа на Баргета от екрана. Е, добре, копеле. На моя територия и по моите правила. И ще говорим за това как да стана твой домашен авантюрист.

Всъщност разговаряха за доста неща, при това цели три дни. Няколко съвместни обяда и вечери, доста алкохол. За всичко, освен за Марс. Остин преднамерено спомена веднъж Тамара. Била омъжена — колко старомодно — за презокеански състезател със скутери, пет години по-млад от нея. Живеели в някакъв крайбрежен курорт в Сейшелите.

Кеа кимна. Надяваше се, че е щастлива. Помоли да й предадат неговите поздрави. А после — хей, помниш ли нощта, когато напръскахме логото на „КАЛТЕХ“ с киселина, точно преди онзи скучен бал за Нова година? Ах, да. Какви дни само.

Към края на този алкохолен маратон, който Ричардс бе оприличил на умствен коитус интеруптус, той вече разполагаше с работа. Заплатата, условията и точното й определение оставаха да бъдат уточнени.

— Нали знаеш — обяви Остин с онзи носов тон на аристократично презрение, който Кеа почти бе забравил, — нека костюмарите се изпотят над подробностите.

Но не стана точно така. Две сутрини по-късно Кеа се появи в щаба на компания „Баргета“, готов да започне работа. Медиите, надушили незнайно откъде, цъфнаха час по-късно с настойчивото желание да бъде свикана пресконференция. Започнаха преговори. Водеха се от същите адвокати, които бяха измъкнали солиден аванс за мемоарите на Кеа. Самият Кеа ги бе инструктирал да искат небесата и те се постараха. Един от корпоративните адвокати на Баргета не издържа и тръгна разгневен към кабинета на Остин. Баргета го скастри, че не се интересувал от дребни суми и разправии. Да приключват по-скоро с договора. Този човек е мой приятел. И без това, добавил, медиите не спират да ни оплюват за това как експлоатираме хората си. Да не искаш да си помислят, че Баргета не могат да си позволят да наемат единствения космически герой? Това ли искаш, а? Защото аз не го искам. Той изгледа адвоката. Мъжът се върна посърнал в залата, разговаря накратко с адвокатите на Ричардс, сетне подписа договора.