Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
В началото Остин и Кеа пътуваха доста често заедно. Остин не спираше да повтаря, че било като в добрите стари времена, и Кеа не пропускаше да се съгласи с него. Вътрешно беше доволен. Най-сетне имаше възможност да общува от първа ръка с хората, които движеха този свят.
Освен това подари няколко ценни съвета на Баргета. Съвети за неща, очевидни, когато ги гледаш отстрани и с непредубедено око. Съвети, които донесоха на компания „Баргета“ милиони кредити. Остин започна да вярва, че в негово лице е направил чудесна инвестиция, и дори се похвали пред стария си приятел, че винаги е умеел да подбира подходящи хора и е съзрял в Ричардс потенциал още преди много години, още когато двамата ходеха в университета. Беше време за следващия етап. Почвата изглеждаше благоприятна и добре наторена. Този път торта бе Калифорнийският технически университет.
Кеа се постара да издири най-уважавания и способен професор в студентското градче. Два пъти носителка на Нобелова награда. Появи се на една от лекциите й. Оказа се, че доктор Фийхели го помни от времето, когато беше неин студент. Какво е станало с него след това? Надяваше се, че се справя добре. Щастлив ли е? Дали не е получил преподавателско място в друг университет? Кеа измисли някаква история за лабораторни проучвания. Искал да се посъветва с нея — тя бе професор по микроанализ, — защото негов колега го запознал с нова концепция за микрочастиците. Не разбирал обаче много от нещата в разработките и би ли могла доктор Фийхели да му помогне? Да му отдели малко от времето си?
Тя отвърна, че по принцип не се занимава с консултации… но за свой стар студент… сетне прегледа съдържанието на фиша с повдигнати вежди. Започна да сумти развълнувано.
— Ако тази частица тук съществува — рече, — ще е нещо много интересно. Твоят приятел не прилага пълно описание на процеса на синтеза, но дори от това, с което разполагам, мога да преценя, че става въпрос за крайно необичайна форма на материя. Не бих искала да прибягвам до популярната формулировка „антиматерия“, защото няма да е съвсем точна.
— И как тази частица… ако наистина съществува, би могла да се използва като източник на енергия?
Повдигане на вежди. Сумтене. Доктор Фийхели подбираше внимателно думите си.
— Това също не е най-точната формулировка, но ще направя аналогия с древната история. Да предположим — макар че това също е невъзможно, — че можем да боравим безопасно с тази частица. Ефектът ще е като да използваме нитроглицерин — нали знаеш какво е нитроглицерин?
— Не, но ще проверя.
— Та, както казвах, това е като да се използва нитроглицерин при двигател с вътрешно горене. Огромно количество енергия, с което машината няма да може да се справи. Разбира се, всичко това са само теоретични разсъждения. Защото подобна частица не може да съществува в една логически устроена вселена.
— Благодаря ви, докторе. Значи спечелих баса. Нещо против да ми оставите вашите изчисления?
— Ами… защо не? Боя се обаче, че ще трябва да ти поискам хонорар, така че надявам се басът ти да е солиден. Какво ще кажеш… за един обяд?
Разработките, които й предостави, бяха, разбира се, върху АМ2. Кеа бе положил доста усилия през последните шест месеца, за да ги подреди в подходяща форма. Освен това знаеше за един двигател, който би могъл да се справи с подобна енергия. Звездният двигател. Липсваше му само „способът“. А залогът на баса бе значителен: цялата вселена.
Ричардс с удоволствие би платил не само обяда на доктор Фийхели. По дяволите, би й купил ресторант, в който да готвят само любимите й ястия и да й ги поднасят в апартамента до края на живота. Но не го стори — заведе я на обяд в ресторанта на факултета. Не можеше да си позволи повече. Когато нещата напреднат, всякаква връзка с него или АМ2 можеше да се окаже фатална за нея. А и самият Кеа би могъл да представлява заплаха за живота й. Той си даваше сметка, че когато наближи моментът да положи ръка на тази сила, някои същества ще трябва да умрат. Както се казваше в старите книги: трима могат да пазят тайна само ако двама от тях са мъртви…