Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
Репортери и оператори обсадиха щаба на компания „Баргета“. Представител на Отдела за връзки с обществеността запелтечи набързо подготвено изявление. Да, лабораторията е част от изследователска програма на компанията. Не, той не може да каже над какво работят, освен че става въпрос за космически кораб. Не, Остин не е в течение на случилото се. Специалисти от „Баргета“ вече се опитвали да изяснят причината за катастрофата. Без повече коментар. Журналистите издириха и Кеа Ричардс. Той заяви, че няма какво да каже. Няма представа и какво може да е станало.
— Какво е причинило взрива? — крещеше Баргета.
— Не зная — отвърна Ричардс. — Два дни по-рано получих писмо от доктор Мастерсън, директора на проекта. Съобщаваше, че една от изследователските групи се е натъкнала на някакво интересно откритие, но било твърде рано, за да се правят заключения доколко е обнадеждаващо. Може да излезе, че са сбъркали някъде в изпитанията.
— Божичко! — изстена Остин. — Всички тези нещастници. Най-добрите учени, които успяхме да съберем. Това не са обикновени работни пчелички. Божичко, Божичко! Даваш ли си сметка какво ще стане на годишната среща? Как ще обясня случилото се на акционерите?
Кеа не знаеше.
Второто бедствие беше вътрешно. Одитори бяха изготвили финансов отчет за операция „Сук“. Че това си е истинска черна дупка, помисли си Остин, докато преглеждаше файла. Трийсет и осем процента от средствата на компанията — не само на транспортната, но и на всички останали филиали — бяха изчезнали в този проект. Но най-лошото идваше от прикачения научен доклад — оказваше се, че след взрива не само са се провалили опитите за синтез на търсеното от Кеа вещество X, но и че цялата тази идея е абсолютно неосъществима. Философският камък. Незамърсяващ околната среда двигател с вътрешно горене. Студен синтез. Макар и все още небанкрутирали, Баргета се свличаха надолу. Огромният конгломерат се разпадаше. Щяха да са късметлии, ако издържат още две финансови години, освен ако не се случи чудо, каквото обаче никой не виждаше да се задава на хоризонта.
Остин прелисти последната страница и тръгна да търси Кеа. Откри го в неговия кабинет. Помещението бе почти голо. Отвън в кашони бяха сортирани вещите.
— Какво…
Кеа посочи един плик на бюрото, с написано на ръка името на Остин. Баргета го прочете. Беше оставката на Ричардс.
— Всичко това — обяви Кеа с ужасяващ монотонен глас — бе моя грешка. Оказа се, че съм се подлъгал. Няма злато в края на дъгата.
Баргета потърси думи, с които да отвърне, но не ги откри. Кеа също понечи да каже нещо, но вместо това положи ръка на рамото на своя приятел. След това си тръгна.
Баргета доближи прозореца и сведе поглед надолу, към Медисън Авеню. Това бе краят на света за него, за семейството му и за компания „Баргета“. Какво ще прави сега? Какво ще стане?
А стана това, че акциите на компанията започнаха да се сриват още преди насрочената среща на акционерите. Някой бе издал новината на Уолстрийт и филиалите му на останалите планети. По-късно се оказа, че също някой неизвестен бе подбил цената на акциите им ден-два по-рано, изваждайки на пазара голямо количество. Така и не можаха да открият кой стои зад това, тъй като лицензите бяха преминали през твърде много ръце.
Кеа Ричардс бе изчезнал, изоставяйки земните си владения, своите приятели, жените и притежанията си. Изглеждаше странно и показваше неизвестна досега негова спартанска черта. Оказа се, че част от именията му не са изплатени, а взети под наем. Същото важеше и за мебелировката, яхтите и гравиколите.
Остин Баргета се появи с мрачно лице на спешното съвещание. Корпоративните акционери бяха не по-малко изплашени и потресени от него. Предложиха да продължат срещата и на следващия ден. На сутринта Остин не дойде. След първата среща бе извадил пистолета от личния си сейф. Беше античен автоматичен пистолет, стрелящ със заредени с барут патрони, семейна реликва от древни времена. Наскоро бе поръчал да му изработят куршуми. След като го извади от касата, той дръпна бавно затвора и премести един патрон в цевта. След това завъртя несръчно пистолета, опря дулото в слепоочието си, помисли си, че ако не друго, Баргета винаги са били хора на честта, и натисна спусъка. Куршумът отнесе по-голямата част от фронталния му лоб. За съжаление не го превърна в труп. Остин Баргета, ослепял и онемял, способен само на примитивни реакции, продължи да живее.