Краят на империята

Кеа Ричардс напусна човешките селения. Заедно с кораба, на който така и не бе дал име. Пое по своя лъкатушещ път през галактиката към Съзвездието Алва. Към лелеяната непоследователност. Към междузвездния мрак, на чийто фон веднъж бе виждал да пламтят искри, като падащи звезди в безлунна нощ.

Когато наближи, той промени курса. Премина през непоследователността в онази, другата вселена от чернота и различни цветове. Намали на четвърт тяга, използвайки навигационната система за полет без ориентири, импровизирана навремето за първи път от Мърф и доктор Фалзур.

На носа на кораба бе монтиран дистанционен детектор. Той подаде сигнал. Приближаваше някакви междузвездни отломки. Може би не по-големи от половин метър в диаметър. Но това беше Антиматерия Две, напълно достатъчна, за да унищожи малкия кораб, на който се намираше. Кеа изключи двигателя, премина на вторичния двигател „Юкава“, после спря напълно захранването и остави инерцията да го приближи до парчето Антиматерия Две.

Погледна друг прибор и почувства надежда. Инструментът регистрираше всеки обект, който се удря в обшивката на кораба, и бе достатъчно чувствителен да долови дори лек земен ръмеж. Даже още по-малки обекти. Приборът показваше, че корабът му е понесъл доста удари от микроскопични частици след навлизането си в тази безумна вселена. Без странични ефекти за кораба.

Сега вече дистанционният детектор подаваше постоянни сигнали. Ричардс се прехвърли на друг пулт. Пъхна ръцете си в дистанционните ръчки на манипулаторните ръце и се съсредоточи върху управлението. От един люк точно под носа на кораба се подаде сонда. Клещовидна ръка. Още една модификация на Кеа. Перископ. Облицован с Империум X. Докато работеше с непознатите прибори, по челото му избиваше пот. Ако допусне дори най-малка грешка, ще отиде напразно не само целият му труд, но ще изгуби и живота си. Ако Империум X не бе в състояние да го екранира от въздействието на АМ2, всичко щеше да завърши с мощен взрив.

Датчиците на сондата потвърдиха, че клещите са прихванали отломъка. Притворил очи, очаквайки всеки миг да го сполети гигантски взрив, той затвори клещите. И този път не последва нищо.

Вече беше гордият притежател на парче Антиматерия Две. Приближи манипулаторната ръка към люка и я прибра вътре. Вътрешността на малкия хангар също бе облицована с Империум X. Той включи двигателя и корабът премина към свръхсветлинна скорост, отдалечавайки се от непоследователността. Ето го мигът на пълната победа. Точно сега, преди последните изследвания, преди разработките да бъдат завършени, Кеа Ричардс знаеше, че вече е господар на вселената.