Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Полетата постепенно започват да сияят. Мътночервени, яркожълти, отровнозелени — те поглъщат все по-големи количества енергия. Пъстрите яйца са обгърнати от червените и зелените нишки на лазерните оръдия и цветовете се променят.
Сега три зелени нишки свързваха „Ленин“ и „Макартър“. Крайцерът не направи опит да отвърне на удара. Полето му почервеня. Там, където се сливаха лъчите, се образуваха жълти петна. Когато станеше бяло, полето щеше да се пренатовари и погълнатата енергия щеше да се освободи — и навътре, и навън. Кутузов озадачено наблюдаваше кораба.
— Капитан Михайлов, моля, върнете ни хиляда километра назад. — Бръчките по челото на адмирала станаха по-дълбоки.
„Макартър“ сияеше в зелено с бледосинкави петна. Образът на екраните се отдалечи.
— Капитане, неподвижни ли сме спрямо „Макартър“? — попита главнокомандващият.
— Да, господин адмирал.
— Крайцерът като че ли се приближава.
— Да, господин адмирал. Полето му се разширява.
— Разширява ли се? — Кутузов се обърна към Род. — Имате ли някакво обяснение?
— Не, господин адмирал. — Блейн мечтаеше единствено за забрава. Този разговор го измъчваше. — Духчетата трябва да са реконструирали генератора, господин адмирал. А те винаги усъвършенстват всичко, върху което работят.
— Жалко, че трябва да го унищожим — промърмори Кутузов. — Сега отразяващата му повърхност е огромна…
Полето на „Макартър“ бе лилаво. То изпълваше екраните и главнокомандващият намали увеличението с десет пъти. Гигантски лилав балон на зелени въжета. Изтекоха десет минути. Петнайсет.
— Никой кораб не е оцелявал толкова време при лилаво поле — промълви адмиралът. — Все още ли сте убеден, че си имаме работа с животни, капитан Блейн?
— Учените са убедени, господин адмирал. Те убедиха и мен. Ще ми се доктор Хорват да беше тук — предпазливо прибави Род.
Кутузов изпъшка, сякаш го бяха ударили в корема.
— Този глупак! Пацифист. Той не би разбрал онова, което вижда. — Продължиха да наблюдават още няколко минути.
Интеркомът иззвъня.
— Господин адмирал, сигнал от посланическия кораб — съобщи свързочникът.
Кутузов се намръщи.
— Ще се обадите ли, капитан Блейн?
— Моля?
— Отговорете на сламкарите. Не искам да разговарям пряко с врага.
— Слушам.
Лицето можеше да е на всеки сламкар, ала извънземният седеше със сковано изправен гръб и Род не се изненада, когато му каза:
— Аз съм фюнч(щрак) на доктор Хорват. Имам лоша новина за вас, капитан Блейн. И между другото, признателни сме за предупреждението ви — не разбираме защо унищожавате кораба си, но ако бяхме близо до него…
Блейн разтри точката между веждите си.
— Борим се с епидемия. Може би разрушаването на „Макартър“ ще реши проблема. Вижте, в момента сме малко заети. Каква новина искахте да ми съобщите?
— Да, разбира се. Капитане, трите малки съда, които избягаха от „Макартър“, се опитаха да влязат в атмосферата на Сламката. Съжалявам, но нито един от тях не оцеля.
Мостикът на „Ленин“ се завъртя пред очите му.
— Спасителните лодки са се опитали да влязат в атмосферата, така ли? Но това е глупаво! Не биха могли…
— Не, не, опитаха се да се приземят. Известно време ги наблюдавахме… Имаме записи, капитане. Лодките изгоряха…
— Проклятие! Можеха да се спасят!
— Ужасно съжаляваме.
Лицето на Кутузов не изразяваше абсолютно нищо.
— Записите — прошепна главнокомандващият.
Род кимна. Чувстваше се изтощен.
— Бихме искали да получим тези записи — каза той на сламкаря. — Сигурни ли сте, че никой от младите ми офицери не е оцелял?
— Напълно, капитане. Много сме натъжени. Естествено, нямахме представа, че ще направят такова нещо, и при тези обстоятелства не бяхме в състояние да им помогнем.
— Разбирам. Благодаря ви. — Блейн изключи екрана и отново погледна бойния дисплей.
— Значи няма нито трупове, нито останки — промърмори Кутузов. — Много удобно. — Той натисна един от бутоните на страничната облегалка на командното си кресло. — Капитан Михайлов, пратете катер да потърси юнкерите. — После се обърна към Род. — Няма да открием нищо, естествено.
— Не вярвате на сламкарите, нали, господин адмирал? — попита Блейн.
— А вие, капитане?