Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Тъй вярно. — Стейли си погледна часовника. — Още четири минути, господин адмирал.
— Тогава побързайте — нареди гласът.
„Само че как?“ — зачуди се Хорст. Не знаеше как функционира пултът. Докато го разглеждаше, от дюзата на върха на конуса изригна пламък. Но той не бе докоснал нищо!
— Дюзата ми пак се задейства — съобщи Уитбред. Говореше спокойно — много по-спокойно, отколкото се чувстваше Стейли.
— И моята — прибави Потър. — На харизан кон зъбите не се гледат. Отдалечаваме се от кораба.
Тътенът продължаваше. Движеха се заедно с около 1 g. От едната им страна сияеше големият зелен полумесец на сламкарската планета. От другата бе мастилената чернота на Въглищния чувал и още по-тъмната грамада на „Ленин“.
32. „Ленин“
Младият руски юнкер се държеше с достойнство. Бойният му скафандър беше безупречен.
— Адмиралът ви кани на мостика — на отличен англически каза той.
Род Блейн неспокойно го последва. Минаха през херметичния шлюз на втория хангар на миноносеца. Морските пехотинци на Кутузов отсечено му отдадоха чест. Това само още повече разпали мъката му. Бе дал последните си заповеди, последен напусна кораба си. Сега беше наблюдател и навярно никога вече нямаше да му отдават почести като на гостуващ капитан.
Всичко на борда на флагмана му се струваше прекалено голямо, ала знаеше, че това е илюзия. С няколко изключения, отсеците и коридорите на големите бойни кораби бяха стандартизирани и той спокойно можеше да се намира на „Макартър“. „Ленин“ бе в бойна готовност — всички люкове бяха херметизирани и заключени. На по-важните места имаше часови, но иначе не срещнаха никого, което го зарадва. Не можеше да погледне в лицето бившите си подчинени. Нито пътниците си.
Мостикът на „Ленин“ наистина бе огромен. Както се полагаше на флагмански кораб, освен екраните и командните пултове имаше десетина кресла за бойния щаб на главнокомандващия. Род вдървено отговори на поздрава на адмирала и с признателност се настани на мястото на капитана. Дори не се замисли къде е командир Борман, помощникът на Кутузов.
Екраните над него показваха „Макартър“ от няколко страни. От крайцера се отдалечаваха последните совалки на „Ленин“. Дано Стейли да беше успял да изпълни задачата си. След няколко минути корабът щеше да се взриви. „И тогава с мен ще е свършено. Млад капитан, изгубил кораба си по време на първата си задача — няма да ме спаси даже влиянието на маркиза.“ В гърдите му се надигна сляпа омраза към Сламката и всичките й обитатели.
— По дяволите, трябва да си го върнем на тая глутница… гадни животни! — възкликна той.
Кутузов изненадано го погледна, намръщи се, после се поотпусна.
— Да. Ако наистина са такива. Ами ако са нещо повече? Е, така или иначе, вече е късно.
— Тъй вярно. Задействали са торпедата. — Две водородни бомби. Лангстъновият генератор щеше да се изпари за милисекунди и „Макартър“ щеше… Тази мисъл го накара мъчително да сбърчи чело. Когато екраните проблеснеха, корабът му вече нямаше да го има. Род внезапно вдигна очи. — Къде са юнкерите ми, господин адмирал?
Кутузов изсумтя.
— Влязоха в ниска орбита и в момента са отвъд хоризонта. Когато всичко свърши, ще пратя совалка да ги вземе.
„Странно“ — каза си Блейн. Но по заповед на главнокомандващия те не можеха да дойдат направо на „Ленин“ и когато избухнеше „Макартър“, совалките нямаше да ги спасят. Предпазливостта им беше излишна, тъй като торпедата не отделяха голяма част от енергията си като рентгенови лъчи и неутриново излъчване. Ала можеше да ги разбере.
Броячите безшумно тиктакаха. Кутузов мрачно чакаше. После обвиняващо каза:
— Торпедата не избухнаха!
— Да, не избухнаха — въздъхна Род.
— Капитан Михайлов, пригответе главното оръдие за огън по „Макартър“. — Адмиралът насочи тъмните си очи към Род. — Това не ми харесва, капитане. Не чак толкова, колкото на вас. Но все пак не ми харесва. Предпочитате ли сам да издадете заповедта? Капитан Михайлов, ако позволите…
— Да, господин адмирал.
— Благодаря ви, господин адмирал. — Род дълбоко си пое дъх. — Огън!
Космическите битки са прелестна гледка. Корабите приближават като гладки черни яйца, двигателите им излъчват ослепителна светлина. Искренето на черните им бордове отбелязва експлозиите на торпеда, избегнали лъчите на вторичните лазери. Главните оръдия изливат енергия в Лангстъновите полета, зелени и рубинени нишки отразяват междупланетния прах.