Сенките

Нямаше причина да не се заеме с шампоана и сапуна и той се опита да го направи възможно най-бързо. За съжаление, раната от куршума, който бе минал на косъм от белия му дроб, пареше така, сякаш го бяха залели с киселина. А сапунът изобщо не помогна.

Другата причина да бърза бе, че прекрасно си даваше сметка и за голотата, и за възбудата си. Колкото по-експедитивен беше, толкова по-скоро можеше да се облече. Ала какво? Та той нямаше чисти дрехи.

Затвори очи с чувство на поражение и изплакна пяната от косата си, отмятайки глава назад. Което беше грешка. Струята обля пениса му и дявол да го вземе, ако усещането не беше като от ръце, нейните ръце. Или може би устата й...

Освобождаването не беше неочаквано. Беше обаче нежелано. Докато ерекцията му ставаше неудържима и оргазмът го връхлиташе, той стисна зъби...

- Не е нужно да го криеш - разнесе се дрезгавият й глас. -Виждам сянката ти.

- Ами тогава извърни поглед - простена той с хълбоци, разтърсвани от силата на еякулацията му.

- Не мога.

Кор се облегна безсилно на стената, знаейки, че бе изгубил всякакво надмощие, с каквото си бе въобразявал, че разполага. Тя се бе досетила каква е ужасната истина за него. Знаеше, че целите му са се променили. И очевидно нямаше никакво намерение да продължи връзката между тях при условия, които да им позволят да запазят поне малко достойнство и чест.

Но поне не знаеше, че всичко бе заради нея. Че животът му, колкото и да бе жалък, сега се въртеше единствено около нея. Излезеше ли наяве, това щеше да бъде неговият край.

Завъртя кранчето на душа, твърдо решен да сложи край на всичко това и да я отпрати да си върви, за да може да издигне защитните прегради около себе си. Тъкмо когато се канеше да смъкне завесата и да я увие около себе си, дебела хавлия бе подхвърлена над корниза.

- За благоприличието ти - каза тя.

Надсмиваше ли му се?

Без да си дава труда да се подсуши, Кор покри долната част на тялото си и дръпна завесата настрани. Избраницата наистина седеше на тоалетната чиния, а дебелият й пуловер скриваше очертанията на тялото й, променено от бременността.

Без да каже нито дума, тя отново вдигна ръкава си нагоре и протегна ръка. В очите й се четеше предизвикателство.

- Добре де - сопна се той, сърдит на себе си. На нея. На тази нова територия, в която бяха навлезли.

Коленичи (защото тя имаше право - наистина ужасно му се виеше свят) и допря зъби до плътта й.

Умиращ от глад. Умиращ от глад за нея.

И все пак проби кожата й възможно най-нежно.

При първата глътка простена, а тялото му се олюля и се блъсна в шкафа под умивалника. Кръвта й беше тъмно вино, което още повече усили жаждата му, вместо да я утоли, докато се разливаше в сухото му гърло, а между краката пенисът му отново се надигна. Еякулираше в хавлията, насладата пулсираше във вените, в костите, в плътта му...

Моя.

От дълбините на съществото му поривът да я има се надигна толкова яростно, че той понечи да му се поддаде, тялото му бе на ръба от това, да скочи и да я издърпа на пода, така че да легне отгоре й и...

Бременна или не, той щеше да прави секс с нея и да я бележи отвътре...