Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
44.
Скритият кинжал, който Елин беше извадила, издрънча върху дървения под в момента, в който студеният черен камък докосна кожата ù. Тя сведе поглед към пръстена, към кървавата резка, появила се върху ръката ù изпод острия нокът на Аробин. Той я вдигна до устата си и облиза кръвта.
Като се изправи, устните му бяха окървавени.
В главата ù настана съвършена тишина. Лицето ù спря да я слуша, сърцето ù също.
– Мигни! – нареди ù Аробин.
Тя се подчини.
– Усмихни се!
Тя се подчини.
– Кажи ми защо се върна?
– За да убия краля, за да убия принца.
Аробин се приведе толкова близо до нея, че носът му докосна шията ù.
– Кажи ми, че ме обичаш.
– Обичам те.
– Името ми... изречи името ми, като ми казваш, че ме обичаш.
– Обичам те, Аробин Хамел.
Той се засмя до врата ù, стопляйки кожата ù с дъха си, после я целуна по ключицата.
– Май ще ми харесаш такава.
Отдръпна се, за да огледа пустото ù лице, безизразните ù, чужди черти.
– Вземи каретата ми и се прибери вкъщи да поспиш. Не казвай на никого за случилото се тук, не показвай пръстена на приятелите си. Утре ела след закуска.
Двамата с теб имаме планове. За нашето кралство и Адарлан.
Тя продължи да се взира в нищото.
– Разбра ли?
– Да.
Аробин вдигна ръката ù отново и целуна пръстена от черен камък.
– Лека нощ, Елин – пророни и я побутна към вратата, плъзвайки длан по задните ù части.
Роуан трепереше от сдържан гняв, докато пътуваха в мълчание с каретата на Аробин.
Беше чул всяка дума, изговорена в онази стая. Едион също. Беше видял как я докосна Аробин – със собственическия маниер на мъж, уверен, че се е сдобил с нова, лъскава играчка.
Не посмя да хване ръката на Елин, за да види пръстена.
Тя не помръдваше, не проронваше и дума. Просто седеше на мястото си, вперила поглед в стената на каретата.
Съвършена, прекършена, покорна кукла.
Обичам те, Аробин Хамел.
Всяка минута минаваше в агония, но още ги наблюдаваха прекалено много очи – дори когато стигнаха до склада и слязоха от каретата. Изчакаха тя да си замине, преди двамата с Едион да влязат през вратата след кралицата си.
Пердетата в апартамента бяха спуснати и наоколо горяха няколко свещи.
Пламъците озаряваха златния дракон по гърба на прелестната ù рокля и Роуан не смееше да си поеме дъх, като я гледаше как стои насред стаята като робиня в очакване на заповеди.
– Елин? – обади се накрая с дрезгав глас.
Тя вдигна ръце пред себе си и се обърна.
После свали пръстена.
– Значи това е искал. Честно казано, очаквах нещо по-грандиозно.
Елин остави пръстена на масичката зад дивана.
Роуан се взря в него намръщено.
– И дори не погледна другата ръка на Стеван?
– Не – отвърна тя.
Още не можеше да преглътне мисълта за ужасното му предателство. А и нещото върху гърдите ù я зовеше като бездна от необятна мощ.
– Един от двама ви веднага трябва да ми обясни какво се случва тук – избухна Едион.
Лицето на братовчед ù беше пребледняло, а очите му прескачаха изцъклено ту към Елин, ту към пръстена.
Беше съумяла да запази самообладание по време на пътя до тук, преструвайки се на марионетката, в която Аробин вярваше, че я е превърнал. Сега прекоси стаята, прилепила ръце до тялото си, за да не откъсне Ключа на Уирда от врата си и да го запрати към стената.
– Съжалявам – пророни. – Не биваше да знаеш...
– Не бивало да знам? Толкова ли ми нямаш доверие?
– Роуан също научи едва снощи – сопна му се тя.
Дълбоко в бездната прокънтя гръм.
О, богове. О, богове...
– И това трябва да ме успокоява?
Роуан скръсти ръце.
– Да, като се има предвид колко спорихме по въпроса.
Едион поклати глава.
– Просто... обяснете ми.
Елин взе пръстена. Съсредоточи се. Можеше да насочи цялото си внимание към този разговор, докато успееше да скрие някъде амулета. Едион не биваше да разбира какво носеше, с какво оръжие се бе сдобила тази вечер.
– Докато бях във Вендлин... Нарок се върна. За да ме предупреди. И да ми благодари, че съм сложила край на живота му. Затова избрах валгския командир с най-слаб контрол върху човешкото си тяло с надеждата мъжът още да е вътре и да търси изкупление. – Изкупление за онова, което демонът го бе принудил да стори, поне едно добро дело, преди да умре.