Кралица на сенките

– Да – потвърди Аробин. – Особено отрепките в заведения, от които получавам стабилна ежемесечна сума, нали така?

– Значи покани мен и приятелите ми тази вечер, за да ме обстрелваш с обвинения? А аз си мислех, че ме наемаш за свой личен ловец на Валги.

– Умишлено се маскира като Хинсол Кормак, един от най-лоялните ми клиенти и инвеститори, когато освобождаваше братовчед си – укори я Аробин. Едион ококори очи. – Бих го приел за съвпадение, ако един свидетел не твърдеше, че е извикал Кормак по време на тържеството и той му е помахал. Разказал е историята си и на краля – как е видял Кормак да върви към Едион точно преди взривовете. И какво съвпадение, че тъкмо в този ден две от наемните карети, собственост на двама ни с Кормак, изчезнаха безследно. После Кормак раздуха на всичките ми клиенти и партньори, че аз съм откарал Едион с една от тях, след като аз съм го освободил, преструвайки се на него, защото, както излиза, съм станал проклет привърженик на бунтовническата кауза и по цял ден скитам из града с вирнат нос.

Тя се осмели да надникне към Роуан, чието лице си оставаше безизразно, макар че лесно разчете думите по него: Ах, ти, хитроумна лисице. А ти си мислеше, че съм боядисала косата си в червено от суетност.

Повече не ще се усъмня в теб.

Тя се обърна към Аробин.

– Нямам вина, че предвзетите ти клиенти се настройват срещу теб при най-малката опасност.

– Кормак напусна града, но продължава да петни името ми. Цяло чудо е, че кралят още не е изпратил хората си да ме завлекат в двореца.

– Ако се притесняваш за финансовото си положение, може просто да продадеш имението. Или да спреш да използваш услугите на Лизандра.

Аробин изсъска гневно, а Роуан и Едион пъхнаха небрежно ръце под масата, подготвяйки се да грабнат скритите си оръжия.

– Какво трябва да направя, скъпа моя, за да спреш да ме тормозиш?

Ето ги и тях. Думите, които чакаше да чуе – причината да не го смачка изведнъж, а само да го подразни достатъчно.

Тя зачопли ноктите си.

– Има няколко неща, щом питаш.