Кралица на сенките

– Доста се привързах към него – отбеляза Аробин, като ù го подаде.

Щом го носеше около врата си, значи бе знаел, че ще му го поиска. Може би така или иначе бе възнамерявал да ù го предложи, за да спечели доверието ù – или за да я накара да спре с нападенията срещу бизнес партньорите му.

Тя се пресегна да го поеме, мъчейки се да задържи лицето си безизразно. В момента, в който пръстите ù докоснаха златната верижка, ù се прииска никога да не беше чувала за амулета, да не го беше виждала, да не бе попаднала в една стая с него. Нещо не е наред – запя кръвта ù, застенаха костите ù.

 – Не е  наред, не е наред, не е наред.

Амулетът беше по-тежък, отколкото изглеждаше, и бе затоплен от тялото му или от необятната сила в себе си.

Ключът на Уирда.

Свещени богове!

Аробин ù го връщаше просто ей така. Нима не усещаше мощта му... Може би трябваше да имаш магия във вените си, за да я почувстваш. Може би никога не го бе... призовавал, както зовеше нея сега, отърквайки се в сетивата ù като котка в нечии крака. Как бе възможно родителите ù да не усетят силата в него?

Елин едва се сдържа да не стане и да си тръгне на момента. Вместо това обаче нахлузи Амулета на Оринт около врата си, където той сякаш натежа още повече – като чиста енергия върху костите ù, разливаща се в кръвта ù подобно на мастило във вода. Нещо не е наред.

– Утре сутрин – подхвана студено тя – двамата с теб ще поговорим отново.

Доведи най-добрите си хора или каквито там същества ближат подметките ти в момента. Ще започнем със съставянето на плана ни.

Тя се надигна от креслото с омекнали колене.

– Някакви други искания, Ваше Величество?

– Знам, че ти държиш силните карти. – Тя опита да укроти кръвта във вените си, буйстващото си сърце. – Твърде лесно склони да ми помогнеш. Но тази игра ми харесва. Да поиграем още малко.

По лицето му се разля змийска усмивка.

Всяка стъпка към вратата изискваше огромна воля. Мислите ù не се откъсваха от амулета, люлеещ се между гърдите ù.

– Ако ни предадеш тази вечер, Аробин – добави тя, като стигна до изхода, – мъченията на Сам ще ти се сторят същинска милост в сравнение с онова, което ще причиня на теб.

– Научила си нови трикове през изминалите години, а?

Тя се подсмихна и очите ù попиха всяка подробност от вида му в този момент:  блясъка на червената му коса, широките му рамене и тясната талия, белезите по ръцете му и сребристите му очи, лъснали от предизвикателство и триумф.

Навярно щяха да преследват сънищата ù до сетния ù дъх.

– И още нещо – обади се Аробин.

Елин с трудност вирна вежда, когато някогашният ù господар застана достатъчно близо до нея, че да я прегърне и целуне. Той обаче просто взе ръката ù и помилва дланта ù с палец.

– Нямам търпение да се върнеш при мен – промълви с гърлен глас.

После с невиждана бързина сложи халката от Камък на Уирда върху пръста ù.