Кралица на сенките

Той бавно примигна насреща ù.

– Това ли мислиш, че съм сторил?

Лизандра осезаемо се напрегна до нея. Аробин, естествено, усети това и заяви:

– Лизандра ще ти каже истината – борих се със зъби и нокти да те освободя от затвора. Загубих половината си хора, кралят ги е изтезавал и убил до един.

Изненадан съм, че капитанът, твоят приятел, не ти е казал. Жалко, че цяла вечер ще виси на онзи покрив.

Май нищо не му убягваше.

Той обърна поглед към куртизанката и зачака. Лизандра преглътна и пророни:

– Наистина опита. Месеци наред се бори за теб.

Прозвуча толкова убедително, че Елин почти ù повярва. По чудо Аробин още не подозираше, че се среща тайно с тях. По чудо – или благодарение на хитрината ù.

– Ще бъдеш ли така добър да ни обясниш защо настоя да останем за вечеря? – провлачи Елин.

– Как иначе щях да те видя? Щеше просто да захвърлиш оная твар на прага ми и да си тръгнеш. А научихме толкова много... толкова полезни и за двама ни неща. – По гръбнака ù плъзна ледена тръпка. – Макар че, да ти призная, си доста по-сдържана, отколкото те помня. Което навярно радва Лизандра. Дупката от кинжала, който запрати по главата ù, още си стои на стената във вестибюла.

Оставих я, за да ни напомня колко много липсваш на всички ни.

Роуан я наблюдаваше като отровна змия, готова за атака. Сбърчи учудено вежди: Наистина ли си я замерила с кинжал?

Аробин заразказва как веднъж Елин се сдърпала с Лизандра и двете се търкулнали на кълбо по стълбището като бесни котки. Елин задържа погледа си върху Роуан: Някога бях луда глава.

Все повече и повече се възхищавам на Лизандра. Седемнадесетгодишната Елин сигурно е била абсолютно съкровище.

Тя удържа напиращата си усмивка.

Какво ли не бих дала да видя седемнадесетгодишната Елин в двубой със седемнадесетгодишния Роуан. Зелените му очи просветнаха. Аробин продължаваше да говори. Седемнадесетгодишният Роуан нямаше да знае какво да те прави. Срамуваше се да говори с всички момичета извън семейството си.

Лъжец – не ти вярвам за миг дори.

А трябва. Щеше да изгуби ума и дума от нощниците ти – даже от тази ти рокля.

Тя вдиша през зъби.

В такъв случай сигурно щеше да си глътне езика, ако разбереше, че не нося никакво бельо под нея.

Роуан блъсна коляното си в масата и я разтресе.

Аробин спря, но продължи да говори, когато Едион го попита какво му е казал демонът.

Сигурно се шегуваш, смая се Роуан.

Как бих скрила бельо под такава рокля? Всички ръбове и гънки щяха да си личат.

Роуан разклати леко глава и в очите му затанцува онази искрица, която наскоро бе забелязала – и харесваше безкрайно. Май обичаш да ме шокираш. Този път Елин не можа да скрие усмивката си.

Как иначе да забавлявам свадлив безсмъртен като теб?

Доволното му изражение беше достатъчно всепоглъщащо, че да не усети веднага тишината, спуснала се над масата.