Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
– Браво на нея – отбеляза Робин.
– Какво ти е отношението към работа на продавачка?
– Върших го за известно време като тийнейджърка – отговори Робин. – Защо?
– Флик си е уредила почасова работа в бижутерски магазин в Камдън. Казала на Баркли, че го държи някаква щурава вещица. Заплатата е минималната и шефката май е луда за връзване, така че им е трудно да намерят друг служител.
– Не мислиш ли, че може да ме познаят?
– Найт и компанията му никога не са те виждали лично – посочи Страйк. – Ако направиш нещо драстично с косата си и пак си сложиш цветните контактни лещи... Имам чувството, че тази Флик крие много – каза той и дръпна силно от цигарата си. – Откъде знае какво е онова, за което изнудваха Чизъл? Именно тя го е съобщила на Джими, не забравяй, а това звучи странно.
– Чакай – спря го Робин. – Какво?
– Да, чух го от нея, когато ги следих на онзи поход – потвърди Страйк. – Не ти ли казах?
– Не – отвърна Робин.
В този момент Страйк си припомни, че беше прекарал седмицата след похода в дома на Лорелай с вдигнат нависоко крак и бе още толкова сърдит на Робин, задето отказа задачата, че почти не приказваше с нея. После се срещнаха в болницата, а тогава той бе твърде разсеян, та да предаде информацията с обичайния си методичен маниер.
– Прощавай – каза. – Беше онази седмица след...
– Да – прекъсна го тя, защото също предпочиташе да не мисли за седмицата след похода. – И какво точно каза Флик?
– Че ако не била тя, той нямало да знае какво е направил Чизъл.
– Много странно, при положение че Джими е този, дето е израснал в близост до семейството.
– Но онова, за което го изнудваха, се е случило едва преди шест години, след като Джими вече е бил напуснал дома си – припомни й Страйк. – Ако питаш мен, Джими държи Флик край себе си, защото тя знае прекалено много. Страх го е да скъса с нея да не би да се разприказва. Ако чуеш нещо полезно от нея, можеш да се престориш, че не е за теб да продаваш обици и да напуснеш, но при състоянието, в което се намира връзката им, вярвам, че Флик може да е настроена да си излее душата пред дружелюбна непозната. Не забравяй – каза той, като хвърли угарката от цигарата си навън и затвори прозореца, – тя е също така алибито на Джими за момента на смъртта.
Развълнувана от перспективата отново да работи под прикритие, Робин каза:
– Не съм забравила.
Запита се как ли би реагирал Матю, ако си обръсне главата отстрани или ако си боядиса косата синя. Не беше разиграл кой знае какво недоволство, задето тя щеше да прекара съботата със Страйк. Дългото време, което прекара практически под домашен арест, и съчувствието й по повод на разправията с Том явно й бяха спечелили точки.
Малко след десет и половина свърнаха от магистралата по провинциален път, виещ се в долината, където бе сгушено селцето Улстоун. Робин паркира край жив плет с повет, та Страйк да си постави протезата. Тя прибра обратно слънчевите очила в чантата си и забеляза две съобщения от Матю. Пристигнали бяха преди два часа, но сигналът на мобилния й телефон явно бе удавен в трещенето на ленд роувъра.
Първото гласеше:
За цял ден. Ами Том?
Второто бе пратено десет минути по-късно:
Игнорирай последното, беше за службата.
Робин ги препрочиташе, когато Страйк възкликна:
– По дяволите.
Вече бе поставил протезата си и се взираше през прозореца към нещо, което тя не можеше да види.
– Какво има?
– Погледни това.
Страйк й посочи към хълма, по който току-що бяха слезли. Робин наведе глава, та да види какво бе привлякло вниманието му.
Гигантска праисторическа фигура от бяла креда бе вдълбана в склона. На Робин тя й напомняше стилизиран леопард, но вече се бе досетила какво е целено да представлява, когато Страйк промълви:
– „Горе при коня. Той удуши детето горе при коня.“
42
„В едно семейство винаги възникват разправии за едно или друго.“