![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
— … Да. Разгадах само частично онова, което беше намислил — Значи локализаторите бяха изработеното по поръчка оръжие на Тринли. Капан, строен хилядолетия. С кого се боря?
— Анне, искам да изключиш безжичната енергия на всички локализатори. — Но локализаторите бяха гръбнакът на дявол знае колко критични системи. Локализаторите поддържаха и стабилността на самото езеро. — Остави стабилизаторите включени в Северната лапа. Накарай твоите „умни глави“ да ги управляват директно, по оптичното влакно.
— Готово. Трудно ще бъде, но можем да се справим. А наземните операции?
— Свържи се с Ритцер. Положението е твърде сложно — не можем да пипаме тънко. Трябва да ускорим хода на събитията на земята.
Чу как Анне изпраща нареждания на хората си. Но вече не виждаше порядъка и хода на процедурите, докато „умните глави“ работеха по различните проекти. Беше все едно да се биеш на сляпо. Можеха да загубят, докато се олюляваха насам-натам, разтърсени от шок.
Сто секунди по-късно Анне отново се обади:
— Ритцер разбира. Моите хора му помагат да организира прост курс на нападение. По-късно можем да се погрижим за фината настройка на резултатите. — Тя говореше със старата си кротка раздразнителност. Анне Рейнолт беше водила битки, много по-сурови от тази, бе печелила стотици пъти срещу значително превъзхождащи я сили. Да можехме да използваме така всичките си врагове!
— Много добре. Да си виждала Тринли? Бас ловя, че е в тунелите. — Ако не заобикаля, за да ни погоди втора засада.
— Да, и аз така смятам. Чуваме някакви движения откъм старите геофони. — Тази апаратура беше на Новородените.
— Добре. Междувременно скалъпи някакъв синтетичен глас, който да залъгва хората в пивницата.
— Готово — дойде незабавният й отговор. Вече беше направено.
Нау отново се обърна към телохранителите си и Езр Вин. Съвсем кратка пауза за поемане на дъх. Колкото да предаде новите заповеди на Ритцер. Колкото да разкрие още нещичко за това с какво всъщност се сблъскваше.
Вин се беше свестил. Очите му бяха изцъклени от болка — и блестяха от омраза. Нау му се усмихна в отговор. Даде знак на Цирет да извие раненото рамо на Вин.
— Имам нужда от няколко отговора, Езр.
Търговецът изпищя.
Фам се носеше все по-бързо и по-бързо по диамантения коридор, воден от зелените знаци, които се размазваха и подскачаха… и светеха все по-мъждиво, докато се разтвориха в мрака. Няколко секунди се носи напред на сляпо, без да забавя ход. Потупа слепоочията си — опитваше се да задейства отново локализаторите там. Бяха си на мястото, а и знаеше, че хиляди локализатори се носят из целия тунел. Анне сигурно беше прекъснала импулсите на безжична енергия — поне тук.
Тази жена е невероятна! Години наред Фам бе избягвал да манипулира директно системата на „умните глави“. И все пак Анне по някакъв начин бе забелязала. Прочистването на ума беше забавило временно напредъка й, но през последната година тя затегна примката и продължаваше да я затяга, докато… Бяхме толкова близо до изваждането от строя на изключвателя на енергията, а сега изгубихме всичко. Почти всичко. Езр бе загинал, за да даде още един шанс на него.
Тунелът пред него зави. Той протегна ръка в тъмното, докосна стените леко, после — по-силно, отклони посоката на тялото си и се обърна с краката напред. Закъсня само с частица от секундата. Крака, колене, ръце се врязаха в невидимата повърхност. Все едно падаш лошо отвисоко — само дето отскочи назад, завъртя се и се вряза в друга стена.
Овладя се и много внимателно се върна към завоя. Оттам четири отделни коридора тръгваха в различни посоки. Опипа отворите и пое по втория, но този път — много тихо. Анне не е знаела със сигурност допреди няколко секунди. Тайният запас, който бе скрил тук, трябваше да си е още на мястото.
След няколко метра ръцете му напипаха платнена торба, прикрепена към стената. Ха! Скриването на запаса криеше голям риск, но заключителните маневри обикновено са рисковани, и тази си струваше. Отвори торбата и намери вътре пръстена-фенер. Жълто сияние грейна около дланта му. Фам награби останалата апаратура. Светлината следваше ръцете му, дъги и сенки се мятаха напред-назад около него. Единият от пакетите беше пълен с мънички топчета. Метна едно в един страничен тунел. То летя безшумно секунда, после се чу тупване и най-разнообразни трясъци — примамка за ослушващите се „умни глави“ на Анне.