Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— По-добре в удобен хотел в Брайтън, отколкото в затвор за длъжници — отговаряше жена му, която имаше по-весел нрав. — Помисли само за онези двама пратеници на мистър Мозес, които наблюдават дома ни в продължение на седмица. Приятелите ни тук са много глупави, но мистър Джоз и капитан Купидон са по-добри компаньони от хората на мистър Мозес, любов моя.
— Чудя се как призовките не са ме последвали и тук — продължи Родън все тъй отчаян.
— Когато сторят това, ще намерим начин да им убегнем — каза безстрашната малка Беки и повторно обясни на съпруга си какво е преимуществото да са с Джоз и Озбърн, чието познанство бе донесло на Родън Кроли такъв навременен запас от готови пари.
— Но той едва ли ще е достатъчен да платим сметката в хотела — недоволно мърмореше гвардейският капитан.
— Защо пък трябва да плащаме? — каза дамата, която за всичко имаше отговор.
Чрез лакея на Родън, който все още поддържаше известно слабо познанство с мъжкия персонал на домакинството на мис Кроли и който бе получил нареждане да черпи с вино кочияша, винаги, когато го види, нашата млада двойка следеше доста зорко движенията на старата мис Кроли. Освен това Ребека навреме се сети да се разболее и да повика същия лекар, който гледаше старата мома, така че, общо взето, сведенията им бяха доста пълни. А също и мис Бригс, която, макар и да не бе принудена да възприеме неприязнено отношение, тайно в себе си не бе неприятелски настроена спрямо Родън и жена му. По природа тя беше добра и лесно прощаваше. Сега, когато причината на ревността й беше премахната, ненавистта й към Ребека също изчезна и тя си спомняше за вечното добро разположение и благите думи на последната, особено пък като се има предвид, че тя и камериерката мисис Фъркин, както и цялата прислуга на мис Кроли, пъшкаше под тиранията на енергичната мисис Бют.
Както често се случва, тази добра, но властна жена прекалено много използуваше преимуществата си и отиде твърде далеч в успешното осъществяване на намеренията си. В продължение на няколко седмици тя докара болната до такова състояние на безпомощно послушание, че клетата душица се постави напълно под заповедите на снаха си, като дори не смееше да се оплаче на мис Бригс или на Фъркин. Мисис Бют отмерваше с безпогрешна точност количеството вино, което бе позволено на мис Кроли да изпива всеки ден, а това страшно дразнеше Фъркин и лакея, които се виждаха лишени дори от контрола над шишетата с напитките. Тя разпределяше сладкишите, желетата, пилетата и определяше кога и какво количество от тях да се приготовляват. Сутрин, обед и вечер тя й донасяше отвратителните лекарства, предписани от лекаря, и принуждаваше болната да ги поглъща с такова трогателно послушание, че Фъркин казваше:
— Горката ми господарка изпива лекарствата като същинско агънце.
Тя даваше нареждане кога да се излиза на разходка с екипаж и кога със стола на колелца; и, с една дума, така смаза старата дама през време на оздравяването й, както може да го стори само една разпоредителна, морална и с майчински наклонности жена. Ако понякога болната проявеше известно слабо съпротивление и я замолваше за малко повече храна и капчица по-малко лекарство, милосърдната сестра я заплашваше с моментална смърт; тогава мис Кроли отстъпваше веднага.
— У нея не е останала вече никаква душевна енергия — забеляза Фъркин на Бригс. — През последните три седмици нито веднъж не ме е нарекла глупачка.
Най-после мисис Бют реши да уволни спомената по-горе честна прислужничка, дебелия доверен лакей мистър Баулс и самата Бригс и да повика дъщерите си от пасторския дом, след което да премести болната в Куинс Кроли. Но точно тогава се случи една много неприятна случка, която я принуди да изостави приятните си задължения. Една вечер нейният съпруг, преподобният Бют Кроли, падна от коня на връщане вкъщи и си счупи ключицата. Появиха се признаци на треска и възпаление и мисис Бют се принуди да напусне Съсикс и да тръгне за Хампшир. Тя обеща да се върне при скъпата си приятелка веднага щом Бют оздравее и на тръгване даде най-строги нареждания на прислугата за държането им спрямо тяхната господарка. В момента, когато тя се качи на дилижанса, целият дом на мис Кроли се изпълни с такава радост и облекчение, каквито хората там не бяха изпитвали в продължение на много седмици преди това. Още същия ден мис Кроли изостави следобедната си доза лекарство; мистър Баулс отвори отделна бутилка шери за себе си и за мисис Фъркин, а вечерта мис Кроли и мис Бригс седнаха да играят пикет, вместо да се вдълбочат в проповедите на Портеус. Всичко стана тъй, както в старата детска приказка, в която се казва, че пръчката забравила да набие кучето и всичко тръгнало мирно и щастливо.