Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Видяхте ли вчера тук този човек?
— Сигурна съм, че преди седем и половина не е бил в църквата. Бях тук през цялото време. — Монахинята се замисли за миг. — Трябва да е влязъл по-късно през ризницата.
— Между седем и половина и девет — уточни Кварт.
— Така предполагам.
— Кой е заключил ризницата? Отец Оскар?
— Не мисля. Следобед Оскар дойде да се сбогуваме. Автобусът му тръгваше в девет, така че не той е заключил ризницата. Трябва да е бил отец Феро. Но не знам кога.
— Трябва да е видял Бонафе в изповедалнята.
— Възможно е да не го е видял. Тази сутрин и аз не го забелязах отначало. Може би дон Приамо не е влязъл в църквата, а само е заключил вратата от коридора, който води към жилището му.
Кварт се опита да свърже нещата. Това беше доста неубедително алиби, но единственото за момента: ако аутопсията докажеше, че Бонафе е умрял между седем и половина и девет, се откриваха повече възможности, като се има предвид, че енорийският свещеник би могъл да заключи, без да поглежда в църквата. Но ако часът на смъртта беше по-късен, въпросът за заключената врата усложняваше нещата. Особено след като изчезването на отец Феро го правеше заподозрян.
— Къде ще бъдете? — промърмори Грис Марсала. Поради объркването и тревогата, американският й акцент се долавяше по-силно.
Кварт вдигна безпомощно двете си ръце, без да знае какво да каже, замислен за друго. Умът му работеше като часовник, който се движеше напред и назад, установявайки времената и алибитата. Дванадесет до четиринадесет часа, беше казал Навахо. Теоретично имаше много неизвестни величини — непознати хора, които можеше да са замесени; но в този район списъкът на заподозрените не беше дълъг, нито труден за определяне. Всеки от тях можеше да бъде включен, дори отец Оскар — можеше да е убил Бонафе, преди да замине.
Отец Феро също би имал достатъчно време да убие журналиста, да заключи ризницата и да отиде в гълъбарника, където се срещна с Кварт в единадесет, преди да изчезне. Пък и както Навахо беше отбелязал с полицейската си логика, изчезването на отец Феро го слагаше начело на списъка. Но Грис Марсала също трябваше да се има предвид — с обичая й да се движи като котка из църквата, чийто главен вход е бил заключен, а ризницата — отворена до девет. Нямаше и кой да подкрепи показанията й. Колкото до Макарена Брунер, когато Кварт пристигна за вечеря в девет, тя беше в къщата с майка си. Но предишният час и половина също я поставяха в списъка на заподозрените. Освен всичко друго, тя се безпокоеше, че Бонафе може да се опита да я изнуди.
Господи! Ядосан на себе си, Кварт се опита отново да се концентрира. Образът на Макарена разпиляваше мислите му, заплиташе логическите нишки, които свързваха църквата, трупа и действащите лица. В този момент той би дал всичко, за да бъде умът му спокоен.
Следователят беше пристигнал. Полицаите се събраха около изповедалнята, готови да изнесат тялото. Навахо тихичко разговаряше с магистрата, като от време на време хвърляше поглед към Кварт и Грис Марсала.
— Може да се наложи да отговаряте на още въпроси — каза Кварт на монахинята. — Отсега нататък бих предпочел да го правите в присъствието на адвокат. Докато не открием отец Феро и отец Оскар, трябва да бъдем предпазливи. Съгласна ли сте?
— Да.
Кварт написа едно име на картичка и й я подаде.
— На този човек можете напълно да се доверите. Специалист е по църковно и криминално право. Казва се Арсе и е работил за нас и преди. Телефонирах му от двореца на архиепископа и той ще пристигне от Мадрид по обяд. Кажете му какво знаете и следвайте указанията му до най-малка подробност.
Грис Марсала се втренчи в името на картичката.
— Едва ли сте извикали тук подобен адвокат само заради мен — каза тя, като изглеждаше по-скоро тъжна, отколкото уплашена. Сякаш църквата вече беше се срутила пред очите й.
— Не, разбира се — опита се да я окуражи с усмивка Кварт — За всички нас. Проблемът е много деликатен, щом е намесено светското правосъдие. Добре е да получим съвети от специалист.
Монахинята внимателно сгъна картичката и я сложи в задния джоб на джинсите си.
— Къде е дон Приамо? — попита отново тя, а сините й очи го гледаха с укор, сякаш той беше виновен за изчезването на свещеника.
— Нямам представа — каза тихо Кварт.
— Не е от хората, които бягат.
Кварт погледна към изповедалнята. Полицаите бяха махнали синьото платнище и изнасяха тялото на Бонафе. Навахо още говореше с магистрата.