Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Църквата е най-малкият проблем в момента — каза той. — Ако отец Феро се появи утре, вероятно ще го арестуват.
— Освен ако няма нищо общо с това.
— Трябва да го открием първи и да го попитаме. По-добре ние, отколкото полицията.
Макарена поклати глава — това не беше важно. Захапа палеца си, потънала в мисли.
— Утре е четвъртък — повтори тя, но този път в гласа й имаше гняв и заплаха.
Ваксаджията свърши с лъскането на обувките на Октавио Мачука, продаде му билет за лотарията и си тръгна със сандъче под мишница, като си тананикаше някаква песничка. Слънцето беше високо в небето и един келнер от „Ла Кампаня“ разгъна тентата, за да засенчи масите на терасата. Седнал до Мачука, Панчо Гавира пиеше студената си бира с удоволствие. Светлината се отразяваше в тъмните му очила.
Старият банкер разказваше нещо, епизод от последното събрание на акционерите, и Гавира кимаше разсеяно. Секретарят на Мачука си беше тръгнал и председателят на банка „Картухано“ беше на път за обяд в „Каса Роблес“. От време на време Гавира дискретно поглеждаше часовника си. Имаше среща, делови обяд с трима от членовете на борда, които щяха да решават бъдещето му другата седмица. Гавира не вярваше в шанса, затова през последните няколко часа се занимаваше с деликатни маневри. Беше сигурен, че от деветимата членове на борда, може да убеди тези трима. Беше сигурен, че може да накара още един да му сътрудничи — притежаваше негови компрометиращи снимки на борда на една яхтв в Сотогранде с танцьор, който имаше слабост към банкери на средна възраст и кокаин. Затова, за разлика от друг път, той не обръщаше много внимание на това, което казваше шефът му, а само кимаше от време на време, докато отпиваше от бирата си. Концентрираше се като самурай преди битка, обмисляше как да разположи гостите си и как да им представи нещата. От опит Гавира знаеше, че да подкупиш член на борда не е като да подкупиш който и да е стар писарушка. Трябваше да бъде предпазлив и цената можеше да е висока.
Мачука беше прекъснат от келнера — имало телефонно обаждане за г-н Фулгенсио Гавира. Гавира се извини и влезе вътре, като махна слънчевите си очила. Сигурно беше Перехил, който не се беше появил цяла сутрин. Той отиде до края на бара и взе телефона от касиера. Секретарката му се обаждаше от офиса. Гавира слуша мълчаливо няколко минути, после затвори.
Изминаха векове, преди да стигне до вратата, като докосваше връзката си, сякаш искаше да я разхлаби. Имаше нужда да подреди мислите си, но умът му беше ленив от жегата, бръмченето на разговорите, шума от уличното движение и заслепяващата светлина. Не можеше да прецени дали случилото се беше добро или лошо; то объркваше плановете му и означаваше, че трябва отново да обмисли всичко. Но Гавира не изгуби самообладание. Докато стигне до масата, той осъзна, че няма време да отложи срещата на обяд, наруга Перехил, че го няма, когато му трябва и се сети поне за три причини новината, която беше научил току-що, да бъде добра. Чудеше се как да я предаде на дон Октавио. Но старецът не беше сам. Изправен на крака, той поздравяваше Макарена с целувки по бузите. Тя беше с високия свещеник от Рим и тримата се втренчиха в Гавира, когато се появи от бара. Той изруга тихо и две възрастни дами го изгледаха възмутено.
Макарена беше тази, която водеше разговора. Намръщена, тя седеше на ръба на стола си срещу Мачука и се привеждаше към него, докато говореше.
Кварт виждаше профила й, косата, която падаше върху раменете, навитите ръкави, които разкриваха загорелите й ръце и дългите изразителни пръсти. От време на време старият банкер взимаше една от ръцете й в костеливите си длани и лекичко я стискаше, за да я успокои. Но Макарена не можеше да се успокои. Това беше нейна територия, нейният съпруг, нейният кръстник. Нейните спомени, нейните рани. Затова Кварт седеше отстрани, слушаше и наблюдаваше двамата мъже, които по един или друг начин държаха в ръцете си съдбата на „Богородица със сълзите“. Най-накрая Макарена свърши и се облегна назад, като хвърли враждебен поглед на Гавира, който мълчаливо пушеше с кръстосани крака. Невъзмутим, той сгъваше и разгъваше слънчевите си очила, като от време на време поглеждаше към Кварт.
Старият Мачука пръв проговори.
— Какво знаеш за това, Панчо?
Гавира остави очилата си.
— Не ставайте абсурден, дон Октавио — каза той. — Защо трябва да знам нещо?
Един просяк се приближи към масата им, но Мачука го отпъди с жест.
— Не говорим за мъртвеца — каза Макарена, — а за изчезването на дон Приамо.