Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
— Скъпа, на борда на този кораб има трийсет души. И те са оставили на брега жени и деца. Трийсет човешки живота срещу затворничеството на двама. Трябва да съществува друга, и то много сериозна причина.
— Не знам — повтори тя. — Не е ставало дума за това на заседанията на Политбюро. И ти го знаеш.
Мънроу гледаше отчаян през предното стъкло. И той не можеше да каже защо се бе надявал, че тя ще знае отговора, от който се нуждаеше Вашингтон, че ще е дочула нещо в сградата на Централния комитет. Накрая реши, че трябва да изплюе камъчето.
Когато той свърши, тя се загледа в мрака с разширени очи. Той забеляза, че се е просълзила.
— Те обещаха — простена тя, — обещаха да ни вземат със Саша след две седмици, от Румъния.
— Те ще удържат на думата си — увери я той. — Но искат една последна услуга.
Тя отпусна глава върху облечените си с ръкавици китки, подпрени на кормилото.
— Ще ме хванат — промълви тя. — Толкова ме е страх.
— Няма да те хванат — опита се да я разубеди той. — КГБ действува много по-бавно, отколкото си мислят хората, и колкото по-високопоставен е заподозреният, толкова по-бавни са действията им. Ако съумееш да набавиш информацията, от която има нужда президентът Матюс, мисля, че ще ги накарам да те изтеглят само след няколко дена, а не чак след две седмици. Моля те, опитай се, моя любов. Това е едничкият ни шанс да се съберем завинаги.
Валентина гледаше през стъклото.
— Тази заран е имало заседание на Политбюро — каза тя най-сетне. — Не бях там. Било е специално, извънредно заседание. Обикновено в петък вечерта те заминават за провинцията. Дешифрирането на магнетофонните записи ще започне утре, тоест днес, в десет часа сутринта. Екипът ще работи през почивните дни, за да подготви материалите до понеделник. Може би днес са обсъждали този въпрос.
— Можеш ли да идеш и да прегледаш стенограмите, да прослушаш магнетофонните записи? — попита той.
— Посред нощ? Ще им се стори подозрително.
— Измисли някакво оправдание, скъпа. Каквото и да е оправдание. Кажи им, че искаш да започнеш да работиш отсега, за да се освободиш по-рано.
— Ще се опитам — каза тя най-сетне. — Ще се опитам заради теб, Адам, а не заради ония хора в Лондон.
— Аз познавам ония хора в Лондон — каза Адам Мънроу. — Те ще ви измъкнат двамата със Саша, ако сега им помогнеш. Това ще е последният риск, наистина последният.
Тя сякаш не бе го чула и бе превъзмогнала за миг страха си от КГБ, опасността да бъде разобличена като шпионка, страшните последици от залавянето й, ако не успее да изчезне навреме. Когато заговори, гласът й беше много спокоен:
— Знаеш ли къде се намира „Детский мир“? Секция „Кукли“. В десет часа тая заран.
Той остана на черния асфалт, загледан в задните светлини на колата й, след като тя потегли. Беше си свършил работата. Бяха го помолили да я свърши, бяха настояли да я свърши и той я свърши. Той имаше дипломатическа неприкосновеност и Лубянка не го заплашваше. В най-лошия случай в понеделник сутринта неговият посланик ще бъде повикан във външното министерство, което ще изслуша леден протест и искане за отзоваването му от името на Дмитрий Риков. Но Валентина щеше да отиде право в поверителните архиви, без да разполага с каквото и да било нормално, приемливо обяснение, което да я защити. Погледна си часовника. Седем часа, седем часа оттук нататък, седем часа със свит стомах и обтегнати нерви. Тръгна към колата си.
Лудвиг Ян стоеше пред широко отворената врата на затвора Тегел и гледаше светлините на блиндираната камионетка, която откарваше Мишкин и Лазарев.
За разлика от Мънроу, той вече нямаше какво да чака, нямаше защо да се притеснява до сутринта. За него чакането бе приключило.
Той бързо се прибра в канцеларията си на първия етаж и затвори вратата. Постоя малко до отворения прозорец, после отметна назад едната си ръка и запокити първия от газовите пистолети в мрака. Беше дебел и болнав. Ако не останат никакви улики, всички ще си помислят, че е получил сърдечен удар.
Надвесен през прозореца, той си спомни за своите племеннички отвъд Стената в Източен Берлин, спомни си засмените им лица, когато чичо Лудо пристигна с Коледните подаръци преди четири месеца. Затвори очи, доближи другата тръбичка до ноздрите си и натисна бутона.
Болката се стовари върху гърдите му като гигантски чук. Отмалелите му пръсти изтърваха тръбичката, която падна с дрънчене. Ян се отпусна, отблъсна се от черчевето на прозореца и хлътна обратно в канцеларията си, вече мъртъв. Когато го намерят, ще сметнат, че е отворил прозореца, за да влезе чист въздух, щом е усетил първите болки. Кукушкин нямаше да ликува. Часовниковата камбана, която започна да бие в полунощ, бе заглушена от бученето на камиона, който направи тръбичката на парченца.