Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
„Съжалявам — изписа машината, — заповедите на министър-председател не се оспорват. Ако не бъде направен опит за предотвратяване на катастрофата, операцията по изтеглянето на С. на Запад няма да бъде проведена.“
Мънроу гледаше излизащата от телекса книжна лента и не можеше да повярва на очите си. Той за пръв път се хвана в клопката на собствения си опит да скрие своята любов към агентката, която ръководеше, от началствата в Лондон. Сър Найджъл Ървин си мислеше, че „Славея“ е озлобен руски ренегат на име Анатолий Кривой, дясната ръка на войнолюбеца Вишнаев.
— Предайте на Лондон — тъпо каза той — следното: „Ще се опитам още тази нощ, точка, не мога да поема отговорност, ако С. откаже или бъде разкрит по време на опита, точка.“
Отговорът на Шефа беше: „Съгласен. Действйте.“
В Москва беше 1,30 часа. Тъмна и много студена нощ.
Във Вашингтон беше 18,30 часа. Върху поляните отвъд блиндираните прозорци зад креслото на президента започна да пада здрач и се наложи да бъдат запалени лампите. Групата в Овалния кабинет очакваше: очакваше канцлера Буш, очакваше новини от някакъв незнаен агент в Русия, очакваше да разбере какво ще направи маскираният терорист от неизвестен произход, яхнал една 1 000 000-тонна бомба над Европа с детонатор на колана. Очакваха шанса за трети вариант.
Зазвъня телефонът, търсеха Станислав Поклевски. Той послуша известно време, закри устата си с длан и каза на президента, че се обаждат от военноморското министерство в отговор на негово запитване от преди един час.
В района на „Фрея“ имало един боен кораб на САЩ. Той се връщал от приятелско посещение на датския крайбрежен град Есбйерг и трябвало да се присъедини към ескадрата си от Атлантическите военноморски сили, патрулираща северно от Норвегия. Бил вече доста далеч от датския бряг и бързал да се присъедини към съюзниците от НАТО.
— Да промени посоката си — каза президентът.
Заповедта на президента бе предадена от Поклевски на военноморското министерство, което скоро започва да я изпраща чрез СТАНФЛОРАНТ на американския боен кораб.
Малко след един часа сутринта преполовилият пътя между Дания и Оркнейските острови „Моурън“ обърна руля, форсира машините си и се впусна в лунната нощ на юг към Ламанша. Това беше ракетоносец с водоизместимост близо 8 000, който, макар и по-тежък от британския лек крайцер „Арджил“, се броеше за разрушител. Движейки се с пълна скорост по спокойното море, той правеше близо трийсет възела и щеше да стигне до определената му точка на пет мили от „Фрея“ в 8 часа сутринта.
На паркинга на хотел „Можайски“, който се намира в края на Кутузовски проспект, имаше само няколко коли. С изключение на две, останалите бяха тъмни и безлюдни.
Мънроу видя как светлините на другата кола примигнаха и угаснаха, излезе от автомобила си и закрачи през паркинга. Когато той седна на мястото до шофьора, Валентина беше разтревожена и разтреперана.
— Какво става, Адам? Защо ме търсиш в апартамента ми? Може би разговорът ни е бил подслушан.
Той я прегърна и усети треперенето й през палтото.
— От телефонна будка ти се обадих — каза той, — и стана дума само за това, че Грегор няма да може да дойде на твоята вечеря. Никой нищо няма да заподозре.
— В два часа сутринта! — възрази му тя. — Никой не се обажда по такъв повод в два часа сутринта. Нощният портиер ме видя, че излизам от блока. Той ще докладва за това.
— Много съжалявам, скъпа. Чуй.
Разказа й за посещението на посланик Киров при президента Матюс предната вечер; за съобщаването на новината в Лондон; за това, че от него се иска да се опита да открие защо е такова отношението на Кремъл към Мишкин и Лазарев.
— Не знам — направо му каза тя. — Нямам дори най-малка представа. Може би защото ония зверове убиха капитан Руденко, който остави вдовица и малки деца.
— Валентина, през последните девет месеца двамата с теб слушахме какво се е говорело в Политбюро. Дъблинският договор е жизнено важен за твоя народ. Откъде накъде Рудин ще го поставя под заплаха заради тия двама души?
— Не го прави той — отговори му Валентина. — Западът е в състояние да контролира нефтеното петно, ако корабът бъде взривен. Щетите могат да бъдат покрити. Западът е богат.