Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Дожът потрепера… Тадео Моро се приближи до балкона, за да види кой е изпуснал тоя вик, кой е посмял да предизвика смущение при екзекуцията. Той не можа да разбере точно откъде беше нададен вика. Стори му се само, че е произнесен от някоя жена.
В същия момент замахнатата от Бурони сабя достигна шията на Бертучио, мина през нея и се заби в дървения пън.
Главата на осъдения падна върху черното платно на ешафода, където от тялото, в последни спазми, течеше кръв.
Присъдата беше изпълнена! Зрелището свършено!
Дожът и неговата свита напуснаха галерията, двамата изповедници слязоха от ешафода, барабаните престанаха да бият и няколко жени се приближиха бързо до пъна, за да намокрят кърпичките си с кръвта на обезглавения.
Двама мъже излязоха от тълпата, която малко по малко се разотиваше.
Те пристигнаха от каменната стълба, която извеждаше на Пиацета.
Носеха големи тъмни мантии, черни шапки, украсени с пера, които засенчваха лицата им и издаваха, че принадлежат към висшето общество.
Този, който вървеше напред, бе по-едър от своя другар. Той изглеждаше по-снажен и широкоплещест и по-решителен.
— Ако бяхме закъснели още малко, щеше да бъде късно — каза последният.
Те се изкачиха по-двете стъпала, застлани с черно.
Когато забелязаха кървавия труп на Бертучио в полусветлината на вечерта и двамата маскирани слуги, които се готвеха да поставят тялото в един предварително подготвен ковчег, останаха за момент неподвижни… Молеха ли се? Бяха ли дълбоко покъртени? По-едрият бързо изтри една сълза, която се бе търколила по бузата му.
Тогава той напредна към Бурони, който бе вдигнал главата, за да я постави също в ковчега.
— Виж, майсторе — извика му той с глух глас. — Оставете ми главата на астролога!
Бурони обърна маскираното си лице към чужденеца.
— Как? — запита той. — Вие желаете главата на осъдения?
— Ето, вземете тази кесия, пълна със злато, като възнаграждение за услугата, която ще ми направите. Желая да притежавам тази глава — продължи чужденецът, който за да даде по-голяма тежест на думите си, държеше една кесия, пълна със златни монети.
— Какво чудно желание имате? — попита последният заинтригуван.
— Решете бързо — каза чужденецът. — Обезглавеният осъден ви принадлежи, затова дайте ми тази глава, която крие в себе си толкова интелигентност.
— О, о — каза Бурони, — вие кроите някой план, който не, желаете да кажете… Ще задоволя вашето желание.
При тия думи той подаде на чужденеца бедната глава, от която капеше кръв.
Той бе много доволен, че е можал да спечели една грамадна сума за главата на тоя осъден на смърт.
— Благодаря! Вземете кесията! — отговори чужденецът, давайки на палача пълна със злато кесия в замяна на главата на Бертучио.
Той скри последната под мантията си, слезе бързо от стъпалата, последван от другаря си, и изчезна в още оживената нощ, докато помощниците на палача затваряха ковчега, за да го натоварят на една количка и го отнесат в дома на шефа си.
Там ковчегът бе натоварен на една лодка и изпратен на острова на гробовете, където трябваше да го заровят в един предварително приготвен гроб.
Когато помощниците на Бурони пристигнаха след няколко часа на острова-гробище, за да изпълнят последната си длъжност, срещнаха двамата чужденци, които ги очакваха.
Този, който бе купил главата на осъдения, я извади изпод мантията си, покрита в черно платно, и се отправи към слугите.
— Отворете ковчега! — заповяда той. — Ще ви възнаградя за това.
Двамата мъже го послушаха, без да знаят кой е този човек, който им заповядваше. Последният постави главата над тялото с благоговейно движение, после затвори ковчега, който бе спуснат в гроба.
Докато слугите на палача и един помощник на гробаря хвърляха пръст върху ковчега, двамата непознати останаха близо до гроба, мълвейки тиха молитва.
Щом работата беше свършена, елегантният чужденец, който изглеждаше баснословно богат, даде на всеки от тримата мъже много златни монети.
Учудени и зарадвани, работниците съзерцаваха при светлината на луната монетите, които блестяха, докато в това време двамата непознати се отдалечаваха мълчаливи, минавайки под тъмните кипариси и борчетата на острова.
36. Освобождението
Вечерта, когато Анунциата, въпреки поръките на старата Луала, бе напуснала тайно нейното жилище, за да отиде на гроба на баща си. Просякинята се чувстваше обзета от едно странно безпокойство.
Тя стана по-рано, отколкото обикновено, от стъпалото, където сядаше всеки ден пред църквата, и се отправи, клатушкайки се, с наведена глава, към жилището си.