Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Каква забъркана работа. На мене всичко ми е тъмно — каза Папалардо.
Фросина бе твърде щастлива, че бе намерила тук хора, които да я слушат.
— Това не е всичко — каза тя със снишен глас и с един мистериозен тон. — Ако ви кажа всичко, което зная, вие ще останете с отворени уста!
И наистина, лакомият Папалардо имаше естествено зинала уста, която предаваше на лицето му изражение на наивност.
— Разкажи ни какво знаеш, добра Фросино — каза търговецът на птици.
Просякинята, за да бъде сигурна, че не ще пропусне нито една дума, пъхна главата си, с чело, покрито с бръчки и закривен нос, между Фросина и Папалардо.
— Знаете ли нещо за един истински ням монах? — попита със снишен глас слугинята на оръжейния майстор.
Старата просякиня кимна с глава.
— Да, да — отговори Папалардо. — Вие сигурно знаете това, Луала! Един монах, казват станал невидим в къщата на астролога!
— Точно така. Е как ви изглежда това? — продължи Фросина. — Много хора са си блъскали главата, без да разберат нищо. Никой от тях не се е усъмнил, че немият монах и астрологът не са друго, освен едно и също лице.
Папалардо, изумен, закърши ръце.
— Това е невъзможно, невероятно е — каза той съвсем ниско. — О, Свети Марко, какви чудни неща стават на света.
— Това още не е всичко, — прибави слугинята.
— Да, това, което разказвате е добре съчинено — намеси се старата просякиня. — Обаче, работата в Орфано винаги е тъмна; даже ония господа и люде, които седят там горе, мислят, че са открили всичко.
— Да, вие имате право, Луала. За този, който е в Орфано, нищо не е ясно — потвърди Папалардо, който на драго сърце обичаше да поддържа мислите на другите.
— Монахът и магьосникът са били една и съща личност. Полицаите, които са претърсили къщата, намираща се близо до моста на Риалто, не са намерили монаха, който не бил излизал от там, а само магьосника Ауромето, когото днес ще покачат на ешафода. Знаете ли кой го предаде?
— Не, не зная нищо — каза търговецът на птици.
— Любопитна съм да узная, ха, ха, ха — разсмя се старата.
— Този магьосник и монах едновременно е сключил един пакт с дявола — продължи бъбривата Фросина. — Очаквам с нетърпение той публично да даде обяснения за обвинението срещу него и че може би ще направи някои разкрития в последната минута.
— Вие още не сте казали, Фросина, кой го е предал? — попита Луала.
— Да, вие още не сте ни казали това — потвърди продавачът на птици.
— Е, добре. Той сам се е предал — продължи Фросина. — Вие знаете, че тия, които са сключили договор с дявола, се предават сами срещу смъртта, когато техният последен час е настъпил. Той се е предал сам.
— В стаите на истината е, нали? — запита просякинята.
— Да, да, той трябва да е там, в стаите на истината…
Обзета от ужас, бедната кършеше костеливите си ръце.
— О, не! — извика Фросина. — Той не е в стаите на истината. Познавам събитието. Ако бях сигурна, че вие ще мълчите, щях да ви доверя това, което зная по тоя повод. Вчера началникът на карабинерите бе дошъл при моя господар. Те се разговаряха високо в стаята с оръжията, където Силвио Зиани си избираше една нова сабя. Действително, аз бях в трапезарията, която е наблизо, и можах да чуя, дума по дума това, което говореха. Обещавате ли ми да не казвате никому?
Папалардо и старата просякиня обещаха да пазят тайна, въпреки че търговецът на птици бе неспособен да я запази повече от четвърт час.
— Чуйте! По времето, когато астрологът е бил хвърлен в канала Орфано, монахът, който бил станал невидим в жилището на магьосника, се появил внезапно, кратко време след смъртта на последния.
— Ха, ха, ха! — прекъсна я просякинята с гръмогласния си смях. — Ние сега имаме доказателство, че тия, които стоят там горе, не знаят нищо точно. Преди всичко вие казвате, че двете лица не са друго, освен едно и също. Сега вие твърдите, че монахът се появил, след като магьосникът бил хвърлен в Орфано?
— Да, Луала има право, — наблегна Папалардо. — Те не знаят нищо, тия господа там горе.
— Оставете ме да завърша — извика Фросина със снишен глас, понеже бе забелязала, че някои лица, намиращи се наблизо, надаваха ухо. — Магьосникът продължава своите магии — каза тя. — Монахът е изчезнал пак без следа. Тогава един моряк разказва, че корабът, с който последният избягал, претърпял корабокрушение, като всички, освен него се удавили. Но внезапно отново виждат да се появява във Венеция магьосникът! Вижте, Луала! Дяволът му помага, тъй като той е можал да излезе жив от корабокрушението, като се е спасил и от канала Орфано.
— Отново се е спасил! — прошепна просякинята, която бе свикнала да повтаря по два или три пъти едни и същи думи. — Отново спасен! Защо ли е дошъл тук във Венеция?