Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
От мостика на новия си генералски кораб, „Голиат“, генерал Конрад Бриндъл наблюдаваше как корабите заемат позиция и се подготвят за бърз отговор.
— Луната е под атака! — каза той по комуникационния канал: нямаше нужда да казва нищо повече. — Всички кораби да потеглят незабавно! Бойни станции, проверки — всичко това ще го довършим по пътя. Луната е под атака!
Не беше за вярване! Конрад се радваше, че може да вземе участие в операция на ЗВС, която одобрява. И дори да я ръководи. Беше войник от ЗВС до мозъка на костите си и не можеше да позволи извънземни нападатели да ударят човешка територия безнаказано. Освен корабите, с които разполагаше в момента, повика и шест манти от краищата на системата, но щяха да минат часове, преди сигналът изобщо да стигне до тях.
Само след десет минути всички кораби докладваха, че са готови да потеглят, и той незабавно даде заповед за излитане. Сега, когато черните роботи бяха направили толкова много съдове отново годни за служба, Конрад разполагаше със значителна сила. Макар че всеки кораб бе преминал внимателна инспекция, той се радваше, че е на борда на дреднаут, поправен от човешки ръце.
Все още не бе успял напълно да асимилира факта, че е главнокомандващ на Земните въоръжени сили. С Натали се бяха оттеглили, после по време на войната с хидрогите ги повикаха пак на служба като обучаващи офицери — и ето го сега на шефското кресло. Следваше заповеди, изпълняваше дълга си… а дългът му бе да защитава Земята.
— Заредете оръжията. Всички стрелци по местата. Влизаме в битка.
Стомахът му се сви, докато чертаеше плана за атака. Все още изчисляваше срещу колко вражески кораба ще трябва да се изправи. Според първоначалните доклади Слънчевият флот бе пристигнал с хиляда бойни лайнера. Дори отчасти възстановени, ЗВС не можеха да спечелят срещу такава сила. И все пак щеше да се изправи срещу нея, ако се наложеше. Не смяташе да остави илдирийците да се измъкнат. Заради честта на Земните въоръжени сили трябваше да ги спре.
Обаче докато корабите му стигнат до Луната, Слънчевият флот вече бе приключил акцията си. Адар Зан’нх бе ударил лунната база на ЗВС, бе освободил всички илдирийски затворници и бе избягал. Повечето кораби от Слънчевия флот също вече се бяха измъкнали.
Конрад наблюдаваше как бойните лайнери на адара се отдалечават в космоса. Твърде късно! Никога не бе виждал операция от такъв мащаб да се провежда толкова бързо.
— Слънчев флот, заповядвам ви да се предадете! — Гласът му звучеше глухо. Адар Зан’нх нямаше причина да го послуша. Конрад Бриндъл се обърна към стрелците си: — Стреляйте, но помнете: целта ми е да ги обезвредя, а не да ги унищожа.
— На илдирийците май не им стига смелостта да се бият, сър — обади се навигаторът.
Конрад кимна, без да отговаря. Адарът вече бе получил това, за което бе дошъл. Като се имаше предвид превъзхождащата сила на илдирийците, Конрад всъщност отчасти бе доволен, че целият Слънчев флот не иска да влиза в истинско сражение.
Илдирийците не си бяха губили времето да си върнат пленения боен лайнер на мага-император и той все още бе в орбита над Луната. Конрад видя, че системите му се задействат. Пилотът — обикновен лейтенант, оставен на пост заедно с инженерите и инспекторите — оповести, че смята да го използва в битката.
По комуникационната система за спешни случаи комендант Тилтон молеше ЗВС за помощ. Гласът му приличаше на блеене на овца.
Последните няколко бойни лайнера на адара бяха описали дъга и се бяха спуснали към тъмната страна на Луната; сега се издигаха откъм южната й половина, набраха скорост и се устремиха в траектория, която ги хвърли срещу „Голиат“ и останалите кораби, които ги преследваха.
— Да ни ударят ли се опитват? — възкликна Конрад.
Набразденият от кратери пейзаж на Луната изпълваше целия екран.
— Не, сър. Мисля, че… бягат от нещо.
Още три кораба от групата на адара се издигнаха от Луната, активираха звездните си двигатели и излетяха в космоса с пълна скорост. Последният илдирийски кораб прелетя над повърхността в извънредно ниска орбита, като използваше масата на Луната като щит, а после и той се издигна нагоре и избяга с бясна бързина, макар и в обсега на оръжията на бойната група на ЗВС.
А на илдирийците дори не им пукаше.
Конрад изобщо не можеше да проумее действията на адара.
— Какво прави Зан’нх?
Комуникационната система мълчеше. Корабите на ЗВС стреляха с язерите, но бойният лайнер се движеше прекалено бързо; някои от светкавиците улучиха слънчевите платна, но не успяха да нанесат по-сериозни щети. Бягащият кораб им се изплъзна.