Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Конрад хвърли бърз поглед към екипажа на мостика, надяваше се някой да има отговор или предположения.
— Може ли някой да ми каже какво се опитва да постигне? — Във всичко това нямаше никакъв смисъл.
Десетки, стотици пламтящи кълба се понесоха към Луната като нажежени до бяло снаряди. След секунди дъждът от искри на главния екран на „Голиат“ се превърна в адска буря. Безброй огнени топки нахлуваха в мрежата на обхват на сензорите на ЗВС.
— Фероуи — възкликна Конрад. — Господи!
Пламтящите елипсоиди се стрелнаха право към лунната база и към корабите на ЗВС. Плененият боен лайнер на мага-император, който все още се опитваше да продължи преследването на адар Зан’нх, се бе издигнал над Луната и увеличаваше скоростта си. Фероуите го забелязаха. Лейтенантът начело на минималния екипаж поиска инструкции от генерал Бриндъл.
Без пауза, без предупреждение и без никакъв опит за комуникация най-близките фероуи се блъснаха в бойния лайнер. Опънатите слънчеви платна на кораба се сгърчиха, слабият му щит не успя да устои на такъв сблъсък. След броени секунди огромният съд се превърна в пара.
Потокът от огнени кълба продължаваше да приижда. Хиляди фероуи нападаха Луната. Цялата Луна.
Връхлитаха, изгаряха вече опустошения пейзаж, отваряха в повърхността на Луната разтопени кратери. Ударите им бяха неизмеримо по-унищожителни от всяка атака, всяко оръжие, всяко бедствие, на което Конрад бе ставал свидетел през живота си.
Втора вълна кораби на ЗВС се притичаше на помощ от други станции в системата, но той знаеше, че и целият му флот не може да направи нищо срещу тези същества.
Огнените кълба се струпаха около Луната и я подложиха на същинско унищожение. Пламъците им се устремиха към повърхността й с дива сила.
Само след няколко минути укрепената база на ЗВС бе унищожена. Всички съобщения от коменданта Тилтон или от някой друг в близост до сградата секнаха. Конрад не знаеше колко хора са били разположени там, но със сигурност бяха хиляди. Всички тези мъже и жени бяха мъртви, фабриките — унищожени, всички кораби наблизо — изпарени. Нито един от съдовете, които бяха успели да се издигнат, вече не съществуваше.
Но дори и това не укроти яростта на огнените същества. Бомбардировката им продължи, докато не успяха да пробият повърхността на Луната. Ударите им заблъскаха през реголита, докато самата Луна не се пропука и не стана червена.
— Генерал Бриндъл, нападаме ли?
— Не, не влизайте в битка с фероуите! Поддържайте дистанция. — Той потръпна, взрян в екрана. — В целия арсенал на Ханзата няма оръжие, което да се изправи срещу това. — Всеки кораб на ЗВС, който дори опиташе, щеше да бъде изпепелен за по-малко от минута.
Конрад не знаеше какво е събудило гнева на огнените същества. Напомняха му на сърдити оси, жилещи непохватно дете, което, без да иска, е разбутало гнездото им. После си спомни главната причина за борбата с хидрогите: първият опит на Ханзата да използва кликиския факел на Ансиър неволно бе унищожил един техен анклав; за отмъщение бойните топки на хидрогите бяха унищожили четирите луни на газовия гигант — бяха ги превърнали в безполезни отломки.
Сега фероуите, които също като хидрогите представляваха първична стихия, правеха същото с Луната.
— С какво сме ги ядосали, по дяволите?
Или хората просто бяха застанали на пътя им?
Отмъстителните фероуи продължаваха да изливат енергията си през кората на Луната, забиваха огнени шипове във вътрешността й.
Конрад не вярваше на очите си.
Експлозията беше безкрайно бавна — постепенно пропукване и разделяне. Луната изпращя, разцепи се… и после буквално се разпадна като топка суха глина.
100.
Магът-император Джора’х
Корабът на мага-император излезе под остър ъгъл от орбита. Останалата част от Слънчевия флот бе успяла да избяга, но бойният флагмански лайнер не можеше повече да се крие зад Луната.
Макар че най-после бяха пристигнали от станциите си около Земята, подкрепленията от ЗВС бяха последната тревога на адар Зан’нх. Той не поведе битка, а прелетя покрай тях колкото се можеше по-бързо. Вместо да се впуснат в преследване обаче, фероуите насочиха яростта си към самата Луна.
Дори адарът остана изумен от броя на огнените кълба, които Руса’х бе призовал за тази мисия.
— Трябва да те отведем в безопасност, господарю. Не можем да останем тук. — Обърна се към навигатора: — Курс към Илдира.
Джора’х не можеше да откъсне поглед от термалната бомбардировка на Луната.
— И да отведем всички фероуи обратно там? Руса’х иска мен, нали така?