Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Една млада студентка тъжно поклати глава.
— Не трябваше да започват война. Войната е зло. Проблемът можеше да се реши с дипломатически средства.
Ситуацията стана много, много по-лоша, когато фероуите първо атакуваха, а после унищожиха Луната.
Тълпата онемя, забравила първоначалното си негодувание към Слънчевия флот. Вао’сх се взираше в екрана, лицето му бе загубило всякакъв цвят. От бойната група на Конрад Бриндъл показаха изображения на натрошените, нажежени до блясък останки от Луната. Корабите на ЗВС вече се оттегляха с включени на максимална степен щитове, за да устоят на ударите на летящите отломки.
Старият паметител се вгледа в черната пустота на звездите, в която бяха изчезнали корабите на Слънчевия флот. Антон се обърна към приятеля си със сълзи на очи. Знаеше, че хората наоколо тълкуват погрешно причината за риданията му.
Със съкрушително спокоен тон Вао’сх промълви:
— Аз съм единственият илдириец в цялата ви слънчева система.
102.
Нико Чан Тайлар
Нико Чан Тайлар се радваше, че отново лети на „Водолей“ като водоносец на Джес Тамблин и че този път баща му го придружава. Крим пък се радваше, че е на безопасно разстояние от Ларо, далеч и от зевесетата, и от буболечките. Въпреки това обаче не изглеждаше особено възхитен да получава заповеди от сина си.
— Поне ме остави да ти помогна с навигацията, Нико. Признай си, че това никога не е била най-силната ти страна.
Нико се изчерви.
— Добре де, признавам.
— Освен това не можем да си позволим да губим време. Всъщност дори ще пилотирам вместо теб, ако искаш. Иди да поспиш или си напиши домашните.
— Завърших обучението си преди пет години.
— Никой никога не завършва обучението си. Човек винаги може да продължи да учи.
— Никога досега не си искал да пилотираш кораб. Май когато работеше в оранжерийните куполи, и там не ти харесваше.
Крим въздъхна дълбоко.
— В оранжерийните куполи поне бях с майка ти.
За миг и двамата замълчаха, спомняха си как кликисите бяха убили Марла Чан Тайлар.
— Предполагам, че пътеводната ми звезда е доста бледа — продължи Крим. — Засега съм доволен да работя заедно с теб.
— Радвам се, че го изяснихме.
И така, двамата се отправиха към Йон 12, където преди няколко месеца Джес и Ческа бяха внедрили нови вентали.
— Казах ли ти какво ми се случи, когато дойдох с провизии за скитническата база, а заварих кликиските роботи? Спасих говорителката Перони…
— Разказвал си го на всички поне сто пъти. — Но в гласа на Крим нямаше грубост. — И всеки път става все по-драматично.
— Не бих могъл да си измисля всичко това.
— Е, наистина си се държал достойно. Това е единственото, което ще кажа по въпроса.
Нико с радост прие комплимента.
Най-после корабът стигна до замръзналия планетоид, за да напълни товарното помещение с вентали. Няколко стари скитнически контролни сателита и движещи се в орбита станции все още се рееха високо над повърхността; радиото мълчеше и се чуваше единствено съскането на статичното пращене. Нико почувства как в гърлото му засяда буца, когато си спомни ужасите, които бе преживял тук. Докато спускаше кораба към планетата, баща му се взираше през илюминаторите, изумен от размера на ледения кратер, създаден от избухването на реактора.
— Виж! — изведнъж възкликна Крим. — Долу има светлини!
— Сигурно са отражения от звездите. На Йон 12 не е останала жива душа.
Баща му го изгледа навъсено.
— Знам аз как изглеждат отраженията. Това е вътрешно фосфоресциране. В този лед е заключено нещо.
Нико погледна данните, които му предаваше системата, и видя енергийни следи.
— Навярно са от венталите, които ни чакат.
Докато се спускаха, забеляза нещо повече от разтопения лед на кратера и блясъка на енергията. Имаше постройка, направена от човешка ръка — малка колиба, свързана със спасителна совалка.
Нико се намръщи и започна да проверява обичайните скитнически честоти за спешни случаи. Най-после долови слаб несигурен пулс.
— Някой се е разбил там долу, татко!
Крим вече бе стигнал до същото заключение и каза само:
— Кацай.
Кацнаха и Нико огледа наистина умно замисленото убежище, май измайсторено от останките на голям сателит, прикрепен към скитническа спасителна совалка. От вътрешността му излизаха енергийни вълни и термални струи.
— Който и да се е разбил, май все още е жив.
Крим вече си слагаше защитния костюм. Нико също бързо облече своя и попита:
— В спасителна совалка се побират припаси само за една седмица, нали?
— Зависи колко хора има вътре — отвърна Крим по радиото на шлема си, докато излизаха през шлюза. — Ще съм много разочарован, ако се окаже, че нашият корабокрушенец е умрял вчера, защото не сме дошли навреме.