Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Единственото задоволително решение е да ме освободите, за да се върна и да спася империята си. Вие и вашият председател вече ни причинихте достатъчно зло.
В тунелите отекнаха откъслечни изстрели, приближаваха се.
— Войниците от Слънчевия флот се приближават, коменданте — каза Нира и пристъпи по-близо към дулото на оръжието. — Ако наредите на хората си да се бият, знаете, че ще последва истинско клане, на което няма да можете да се противопоставите. Накрая илдирийците все пак ще ни освободят.
— Изходът е предрешен — допълни Джора’х. — Не е определена единствено пътеката, която ще доведе до него. Наредете на хората си да се отдръпнат. Пуснете ни на свобода. Ще спасите стотици, а може би и хиляди.
— При това повечето от тях хора — изтъкна Нира. — Постъпете доблестно.
Тилтон гледаше объркано — сякаш или щеше да избухне, или да се свлече на земята.
— На председателя Венцеслас това изобщо няма да му хареса — промърмори той, после изкрещя през рамо към войниците в коридора: — Изпратете съобщение по комуникационния канал. Не влизайте в битка с илдирийците! — Стисна зъби и добави: — Предайте им, че техният маг-император е невредим — но че ще остане невредим само ако спрат да убиват хората ми.
Звуците на спорадичната съпротива бавно заглъхнаха, при все че крясъците продължиха. Бойци от Слънчевия флот с животински вид закрачиха с гръмовни стъпки по тунелите. Кристалните им катани бяха готови да съсекат всеки униформен от ЗВС, който се изпречи на пътя им. Адар Зан’нх вървеше начело на групата с изражение на човек, който току-що е завладял цяла планета.
Щом адарът се приближи към помещението с пленниците, Тилтон отново заплашително насочи пистолета си към Джора’х.
— Каква гаранция имам, че войниците ви няма да ни избият веднага щом освободите мага-император? Искам гаранция за себе си и хората си.
Зан’нх присви вперените си в оръжието очи.
— Обиждате ни. Не ни ли навредихте достатъчно?
Самият брой на войниците от Слънчевия флот бе достатъчен, за да накара Тилтон да се паникьоса. Нира пристъпи напред и просто взе пистолета от потните му ръце.
— Няма да го застреляте, коменданте.
Тилтон изглеждаше готов да рухне.
Джора’х пристъпи напред.
— Добре се справи, адаре.
Широка усмивка на облекчение озари лицето на Зан’нх. Неспособен да се сдържи, той прегърна баща си, а после отстъпи назад и отдаде чест на своя маг-император.
— Получих това, за което дойдох. — Изгледа намръщено коменданта. — Време е Слънчевият флот да се оттегли.
97.
Съливан Голд
Когато председателят изпрати семейството му на лунната база „за тяхна сигурност“, Съливан не очакваше мястото да е приятно. Още по-малко пък очакваше да се окаже в разгара на война.
Преди да се отправи към скитническия газов гигант Голген с отряд войници на ЗВС, които да поддържат реда, Съливан придружи Лидия и семейството си до Луната — държеше да се увери, че са настанени добре. Опита се да им обещае (и вътрешно да обещае и на себе си), че всичко ще е наред. Решението бе болезнено, но друго не му идваше наум.
А после базата бе нападната.
— Наистина ли трябва да има тренировки по цял ден? Никога ли не спят тези хора? — изстена Лидия. — Радвам се, че поне ти си тук.
Съливан подаде глава от вратата на квартирата им — дълга редица еднакви стаи в дълъг каменен коридор. И чу по високоговорителите заповедта всички войници да заемат местата си, за да защитят базата.
— Не мисля, че е тренировка.
Тъй като технически не бяха затворници, членовете на семейството му можеха да се движат, където пожелаят при условие, че стоят настрана от определени забранени за достъп места. През по-голямата част от първия ден Джером, Виктор и Патрис седяха навъсени, неспособни да си представят как биха могли да върнат живота си в старото му русло. Малките деца пък бързо се отегчиха.
Съливан сграбчи Лидия за китката.
— Бързо, да повикаме всички. Не знам какво става, но не искам да загубим никого.
Цял час никой не дойде да им обясни на какво се дължи цялото това вълнение. Обезумелите войници си имаха друга работа — факт, който не вдъхваше на Съливан особена увереност.
А после по високоговорителите над хаоса и откъслечните гърмежи в коридорите се разнесе заповедта на комендант Тилтон:
— Осигурете на войниците от Слънчевия флот безпрепятствен достъп до мага-император. Не им се противопоставяйте. Те гарантират безопасността ни, ако не стреляме по тях. Магът-император трябва да бъде освободен невредим.
Съливан примигна.