Пепел от светове

Бе се върнал в корабостроителниците доволен от идеалното функциониране на „Сляпа вяра“. Пътуването до гористата колония Елдора бе успешно, а не травмиращо като това до Релекер. Когато слезе от кораба, очакваше прегръдка (и други физически форми на празнуване) от Рлинда. Вместо това установи, че нея я няма. Не му бе направила никаква услуга с тази обяснителна бележка. Не можеше да реши дали е по-огорчен от глупостта й да се впусне в такова налудничаво начинание, или задето се бе измъкнала, без да му каже.

А сега отиваше да я спаси.

След по-малко от час вече бе натоварил провизиите, бе напълнил резервоарите догоре с екти и отново летеше, без да спира да мърмори сърдито. Приближи се към Ларо дискретно, без да привлича внимание. Бе прочел докладите на Тасия Тамблин и Роб Бриндъл за тази планета и си бе поговорил надълго и нашироко с Орли Ковиц и Хъд Стайнман по време на бягството им от Релекер. Имаше известна представа какво го очаква. Само му се искаше и Рлинда да бе имала тази представа. След като видя огромните размери на кошерния град, просто не му се вярваше, че доброволно се е напъхала там.

Почувства, че му прилошава от гадене и нерви.

— Защо си тръгнала без мен, Рлинда?

Гневно избърса сълзите от очите си.

Колонията на насекомите представляваше кошмар от кули, проходи и непонятни сгради. БиБоб не можеше да определи дори приблизително броя на буболечките вътре. Всяко късче земя гъмжеше от кликиси. Тълпи насекоми — милиони буболечки — обикаляха навсякъде и при това изглеждаха извънредно раздразнени. В ума на БиБоб изплува сравнението с разбунен мравуняк.

Орли подробно му бе разказала за ужасяващото убийство на колонистите на Ларо, когато люпилото бе решило, че е време за делене, и той се зачуди дали в момента не става точно това… и коя ще е следващата група жертви.

В сърцето на града се извисяваше голяма трапецовидна каменна стена, опасана от координационни плочки. Транспорталът не спираше да работи: през него се изсипваха редици кликиси, които сякаш се умножаваха хилядократно всяка минута, и заливаха Ларо.

— О, Рлинда, в каква каша си се забъркала?

И как би могъл да я измъкне от тази каша?

Забеляза идентификационния сигнал на „Любопитство“. Нямаше нито глас, нито отворен комуникационен канал — само локаторът. Въпреки това сърцето му заби по-силно. Поне корабът не бе унищожен. Това бе добър знак. БиБоб безразсъдно се спусна към мястото, където се бе приземила Рлинда.

Нямаше значение дали бе кацнала невредима, или не — насекомите при всички положения я бяха докопали. БиБоб осъзна, че ако има поне капка здрав разум, веднага трябва да обърне и да се разкара колкото се може по-бързо, преди кликисите да го подгонят. Но не можеше да се застави да промени курса на „Сляпа вяра“. Не и преди да разбере.

Страхотно спасяване се получаваше, няма що.

Най-после забеляза „Любопитство“ — тъмна точка сред сиво-зелените сгради, точно в средата на влудяващия порой насекоми. Увеличи образа, пусна няколко сканиращи програми (при което безмълвно благодари на Орли, задето го бе научила как да управлява новите компютърни системи) и скоро видя колко сериозни повреди е понесъл корабът. Двигателите бяха разбити; в корпуса зееха дупки; металната броня бе оцапана със сажди.