В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

1963–184. Усилията и опитите да се овладее астралната обвивка и да се подчини на волята се повтарят безброй пъти, независимо от каквито и да било временни отстъпки, до тогава, до като бъде утвърдена окончателно и необратимо властта над нея. Много важно е да се разбере до къде може да доведе човека своеволието на тези обвивки, макар че тя е само един инструмент, оръдие на волята, а не обратно. Погледнете в домовете за луди, във вертепите на комарджиите, наркоманите и пияниците, в приютите за мъртъвци и ще разберете накъде тласка астралът своите жертви. Той е причината за по-голямата част от нещастията, трагедиите, насилията, убийствата, скандалите и кавгите. Най-страшната трагедия на човека — обсебването — се дължи също на него, защото обсебителите действат обикновено чрез астрала и върху астрала. (4.184)

Изкореняването на нисшите емоции, гнездящи в астралното тяло, трябва да започне именно от него, без да се обръща внимание на онези външни фантоми, които се обличат във форма и оживяват само за това, че ги подхранва и им дава енергия коренът, загнезден в астралния проводник, като болен зъб. Ако зъбът е безнадеждно болен, изваждат го. Ако коренът на емоциите е лош, той трябва да се отстрани. Трябва само да се разбере, че врагът е скрит вътре и че външните явления са само фантоми, под външната форма на които се крият истинските причини на така наречените изкушения Изкушенията на св. Антоний, облечени във форма и заобикалящи го като видения, са се коренили в астрала, като неизживяни елементи, приемащи облика на външни явления. В този случай става един вид обективизация на собствената субективност. Борбата е безполезна, ако не е осъзнат фактът, че причината е вътре. Нищо външно не може да засегне този, който в себе си няма нищо, което да съзвучи на външното въздействие. Пушенето не е съблазън за този, който го е победил, колкото и пушачи да има около него. Астралът изисква преживявания, той реагира на всичко, за да живее. Но на известно ниво от развитието на духа тази обвивка изобщо не е необходима. Възможно е част от деня или отделни дни да се прекарат в условия на пълно мълчание от страна на астрала, без да се реагира изобщо на явленията, обикновено предизвикващи движение в него. Такова отсъствие на астрални реакции в човека е толкова необичайно за някои от хората, че те започват да изпитват безпокойство и дори страх когато видят, че някой не реагира по никакъв начин на това, което, по тяхно мнение, трябва да вълнува човека. Мълчанието на астрала, макар и за известно време, ще бъде победа над тази натрапчива обвивка, не знаеща задръжки, когато волята не е наложила властта си над нея. Тя трябва на всяка цена да бъде победена, защото по-нататъшното придвижване без това е невъзможно. И ще бъде добре дошло ако някой или нещо, един вид подлагайки ни на изпит, постоянно предизвиква в нас нежелателните емоции на астрала, защото това ще ни даде възможност да започнем борба с него. Но не с това или този, което или който предизвиква тези емоции, защото то или той, или нещото няма нищо общо с това, а с причината, корена на нещата в самите нас, в собствената си същност. (4.185)