В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Въпросът за възпитанието на волята, колкото и сложен да изглежда, в крайна сметка се свежда до обуздаването на астрала и пълното му подчинение. Астралът е оръдие на духа, но не самият дух. Възможно е да се преживее пълноценно и без астрални емоции. Сферата на астрала засяга нисшата скала на живота и разширеното съзнание не се нуждае от нея. Не е далеч времето, когато астралният проводник на човека, изиграл определената му от еволюцията роля, ще стане съвършено ненужен за по-нататъшното развитие на човечеството. Но и сега отделни хора вече са достигнали до тази степен, което е значително постижение. Ярък пример за властта, която тази обвивка може да придобие над човека, е животът на алкохолика, наркомана, чревоугодника и др., който изцяло се диктуват от порочните навици и привички, свойствени за астрала. По-добре е той да бъде изключен напълно от сферата на активност на съзнанието, вместо да се играе по неговата свирка. Носенето на власеници, самобичуването и други крайности на аскетизма показват нагледно доколко изострена е била борбата с тази яростно бореща се за властта обвивка. Да се накара астралът да мълчи означава той да бъде овладян. Неговите емоции са много заразителни и се предават от човек на човек чрез излъчванията на аурата, предизвиквайки в съзвучните аури аналогични вибрации. Така някои хора могат да заставят заобикалящите ги да вибрират на същата тоналност, на която звучат и самите те. Такъв човек заприличва на управлявана кукла на конци, мятаща се насам — натам при всяко подръпване на конците. По същия начин дърпат нервите на хората и астралните вибрации на заобикалящите ги, възбудени по различен повод, двуноги и тогава отговарящите им по съзвучие също започват да им подражават, оприличавайки се на споменатите марионетки, за забава на множеството злобни очи, радващи се от астралния свят на сътворяваното зло. (2.3)

Проявите на астрала имат биполярен характер, което позволява всяко овладяване на движението, ставащо на единия от полюсите, да доведе до контрол над движението и на противоположния му полюс. Не се привързвайте към нищо и вие няма да имате какво да губите. Не се радвайте прекалено на нищо и няма да плачете. Не позволявайте на астрала да се проявява на единият от полюсите и ще замлъкне и противоположният му полюс. Това е основанието за така препоръчваното безстрастие и ключът за овладяване на астрала. Астралът е центърът, средоточието, твърдината на саможивостта и всички негови преживявания са насочени единствено към личното, но не и към общото благо. Отсъствието на лична радост не лишава човека от усещането на свръхлична или космична радост, но разликата между двете е като между светлината и тъмнината. Злорадството и егоистичната радост не са далеч едно от друго по природа. Безстрастието се постига когато замлъкне астралът и движението в тази обвивка се прекрати. Разбира се, трудно е да се бори човек с астралната мъка, но астралната възторженост или радост могат да се пресичат още в самото им зараждане. Радостните подскоци на теленцето на ливадата не са от много мъдрост, защото след тях последва жалостно мучене и пълна безпомощност, когато то се загуби. Затова учението препоръчва да не се радвате, както и да не тъгувате прекалено. Препоръчва се също да не се удивявате на нищо и да не се поразявате от нищо. Астралната обвивка се стреми да се прояви във всичко — в гласа, в погледа, в движенията и жестовете, в емоциите и чувствата и всички тези прояви са храна за нея. Но те са врагове на човека и неговото равновесие, тъмничари за духа. А равновесието е в основата на силата и могъществото на духа. И в началото на неговото установяване трябва да се уравновесят движенията на астрала. С всяка емоция човек се отдава във властта на астрала, при което тази неугледна обвивка подчинява на себе си цялата психична активност на съзнанието. Може да се наблюдава как действа този палячо: всички се смеят, смее се и той; всички плачат, плаче и той; всички бягат, обхванати от животински страх, втурва се и той; ако всички наоколо треперят, обхванати от империла на раздразнението, озлобява се и той. Много по-добре е, обаче, вместо да се прави човек на палячо и маймуна, да не реагира изобщо на проявите на астрала в другите, а да запазва равновесие. Защо да се търси преодоляването на високи върхове някога си и някъде си, когато е възможно в течение на деня, върху множество дребни неща, да се упражнява Огнената йога, водеща към могъщество на духа. Колкото еднополюсни прояви на астрала възникват през деня, толкова са възможностите да се справите с техните антиподи. Те може да са дребни и нищожни, но целта, постигната с тяхното обуздаване, е огромна и сияйна. Така човек може да постигне всичко, което пожелае, защото цялото време, което е сега и ще бъде, е на негово разположение. (2.9)