В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Астралът е вместилището на рефлекторната дейност на съзнанието. Лунната рефлекторност на съзнанието е наследство от далечното минало и е тясно свързана с автоматичната активност на съзнанието. Животните живеят чрез рефлексите. Астралната обвивка е била необходима в процеса на еволюцията на човека, за да може чрез нея да бъде оформено тънкото тяло. Сега астралът е изпълнил своето предназначение и повече не е необходим. Но той е властвал толкова дълго над съзнанието, че без борба няма никога да се откаже от властта си над него. Той може да бъде победен само чрез изтощение, тоест чрез постоянен контрол над него, когато сребърната юзда на духа бъде поставена върху всички чувства на ученика. Да се поставят всички мисли, чувства, постъпки и жестове под незаспиващия контрол на духа, е задачата за текущия момент. (2.213)

Астралът, неподчинен на волята и необуздан, е враг на еволюцията на духа. Но в същото време рефлексността и автоматизмът могат да служат успешно и на еволюцията, ако се използват целесъобразно, т.е. ако внедрените в съзнанието привички са съизмерими с крайната цел. Например привичката на всекидневното обръщане към Учителя или привичката първо да се претегли всяка дума, а след това да се произнесе. Така и привичните действия могат да станат светлоносни. Дори и контролът над себе си може да се превърне в привичка, както и постоянната бдителност. (2.215)

Впечатленията, възникващи в съзнанието под въздействието на вибрациите, идващи от всичко наоколо, обикновено предизвикват движения или емоции и в астрала. Но тези преживявания не са необходими нито на пространството, нито на техния родител, който, като средоточие на личността и саможивостта, се превръща в спирачка за развитието на духа след известно ниво на това развитие. Малките лични светове, да кажем на вашите прародители, умрели отдавна, не са необходими на еволюцията, нито на пространството, нито на космоса, тъй като само го замърсяват. Както износените и изхвърлените дрехи, те представляват само непотребен отпадък. Астралът е вече отминал етап от еволюцията на човека. Той е изиграл своята роля за оформянето на висшите проводници и повече не е нужен. Ако не е надяната юздата на чувствата, не може да се постигне нито равновесие, нито спокойствие. Отначало може да се привиква да не се изразяват тези чувства външно, а след това и вътрешно. Всеки може да се опита да прекара един ден без емоции от астрален порядък. Всичко си остава както обикновено, само се потушават пламванията на астрала и необузданото и ненаситно желание нещо да се преживява. (2.235)