В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Хората се делят на роби на астрала и свободни от неговата власт. Всички необуздани чувства заробват. Само овладелият чувствата си достига до крайната цел, затова трябва да се знае как да се овладее всяко чувство. Енергията от една част на тялото може да се прехвърли в друга, например половата да се издигне нагоре. По същия начин става извличането на енергията, тоест на огъня и от останалите чувства и емоции и устремяването й нагоре, към сферата на висшите проводници. Възторжеността е разпуснатост на астрала, както и лесната му възбудимост на различните въздействия. Трябва да се разграничава отчетливо огненост от прекалена възбудимост и раздразнителност. Това е лъжлива огненост, при която творческият огън се превръща в разяждащ пламък, излязъл изпод контрол. И обикновеният огън, когато е под контрол в печката, отоплява жилището, но излязъл навън го опожарява. Сдържаността е сила. Сдържа се и се акумулира психическата енергия, огънят. Всяко обуздаване на емоциите означава натрупване на огнена мощ. (4.559)
Като обект на въздействие тъмните най-често избират астрала. В него, именно, те предизвикват необходимите им движения, въвличайки тук и мисълта. Когато подвижниците са усещали вълните на тъмните въздействия, те са ги отблъсквали с повтаряне на Исусовата молитва, като по този начин, съсредоточавайки се върху нея, са изхвърляли от съзнанието си астралната плазмена материя, заразена с флуидите на тъмнината. (4.574)
Нисшите слоеве на астрала са страшно заразителни и увличащи, защото всичко, за което някога е мечтал човек, там се облича в ярки и привлекателни форми, лесно и свободно съчетаващи се със съзнанието. Потопявайки се в света на тези призраци, приети от него за действителност, човек неволно става тяхна жертва. А когато разкрие тяхната призрачна същност и страшна измама и види зад тях зиналата паст на тъмата, вече е късно да се върне обратно, защото тъмата вече го е превърнала в свое достояние. Различните нисши тъмни духовни същности приемат най-прелъстителни облици, за да увлекат след себе си човека и да го завладеят. А когато тази видимост се разсее и тъмнината приеме истинския си облик, пътят на жертвата на собствените си въжделения е решен и няма връщане назад. С мислите на мрака трябва да се борите сега, докато още сте в тялото, защото, ако не бъдат победени на Земята, да се победят по-късно в Астралния свят ще бъде много по-трудно, а понякога и невъзможно съвсем. (6.352)
Често може да се случи, че от най-добрите мисли и намерения, възприети от съзнанието в будно състояние, през време на сън не остава и следа. А това, към което съзнанието в будно състояние е напълно равнодушно, въздейства с пълна сила по време на сън. Това показва, че коренът на неизживените чувства се държи здраво в дълбините на съзнанието и че той трябва да бъде изваден на дневна светлина, за да бъде отскубнат изцяло. Характерно е, че несъбудилото се съзнание здраво се държи за него и ако му бъде дадена възможност, то без колебание се спуска обратно надолу. Но нека не заспива копието над дракона, готово да го порази щом започне да оживява, да мърда и отново да надига глава. Упорството на астрала и привързаността му към привичните за него прояви са феноменални и не познават нито граници, нито задръжки. Мнозина е увлякъл той по пътеките, водещи в бездната. Затова компромисите с него са невъзможни, също и отстъпките. Добре е когато миналото не е опетнено с недостойни постъпки и въображението не е замърсено. В противен случай всяка прашинка трябва да бъде извадена на яве. От време на време от хранилището на паметта изплува по нещо, подлежащо на изкореняване от съзнанието. И тогава настъпва момент, когато мислите отново се съчетават с него, като по този начин го укрепват и задържат или пък волята поставя върху него печата на окончателното решение и изхвърля боклука окончателно. Възможно е да убеждаваш себе си, че всичко това е вече изживяно, че не е необходимо, че властта му е приключена и все пак някъде в гънките на мозъка да се крие желание за удовлетворение на тези стремежи. Да лъжеш сам себе си е недопустимо. Нелепо е да мамиш самия себе си. По-добре е да срещнеш врага лице в лице и да определиш неговата сила и опасността, произлизаща от него. Тогава ще можеш да се бориш с открито лице. Врагът е древен, хитър, изплъзващ се и има много лица, с които прикрива своята същност. Отначало подхвърля такива мисли, под външната форма на които е трудно да се заподозре нещо нередно. Но опитът от борбата със своята нисша природа ще научи на качеството разпознаване. Нищо не трябва да се подтиска, но да овладява и трансмутира нисшите си енергии в по-високи всеки може и трябва да го направи. Овладяването не е подтискане, а пренасочване на енергиите по зададеното направление от нисшите центрове към висшите. (7.211)