В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Астралът се храни с емоциите в себе си и другите. Ако неговите са му малко, той ги предизвиква в околните, стараейки се да накара чуждите проводници да вибрират в унисон с него. Това е по същество един вид вампиризъм. Може да се наблюдава в живота как, предизвиквайки бурна реакция на астрала на своята жертва, самият той веднага се успокоява, тъй като се е наситил от пламването или вихъра на чуждите вибрации. Именно предизвикването на движение в чуждия астрал представлява необходимост за такива поглъщачи на чужда енергия. Ако няма конкретна причина, тези вампири създават или предизвикват някакъв конфликт, само и само да извадят от равновесие своята жертва и да се насладят на получения резултат. Ето защо, когато някой се опитва да раздразни някого и, раздразвайки го, предизвиква в него взрив или силна реакция, всичко това съвсем не е толкова безобидно, но крие в себе си много лошо начало. Трябва с всички сили да се противопоставяте на такива опити, защото те въвличат съзнанието в тъмнината. На никого и на нищо странично не трябва да се позволява да има власт над съзнанието, а още повече на астрала, за да не заприличате на марионетка, която подскача, дърпана за конците от чужди ръце. (2.20)

Двуполюсният характер на чувствата и емоциите поражда неотвратимо и противоположните им следствия, затваряйки съзнанието в кръга на безизходицата. Затова не трябва нито да се радвате, нито да скърбите за нещо. Безстрастието, обаче, не е равнодушие, а власт над неугледния и непрестанно изменящ се астрал, за когото винаги се намира повод за вълнение. Дори да няма никакви вътрешни или външни причини, той ги създава и заставя съзнанието да реагира на ставащите в него движения. Но никой не вижда неизбежното проявяване и на другия полюс на единната вещ. Колко ярки, приятни, увлекателни и радостни са разгарянията на астралната любов на положителния полюс и колко печални, тъжни и горчиви стават те, когато се възстанови равновесието от към противоположния полюс. Мъдростта вижда и двете страни, двата края на нещата и знае, че законът за равновесието трябва винаги да бъде спазен, независимо от желанието на човека. За това и едностранчивото лично щастие на хората е краткотрайно по своята природа, защото зад него като сянка стои винаги неговата антитеза. (2.51)