В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Трябва да се напомня постоянно, че всичко е временно и преходно, докато не се осъзнае нездравината и призрачността на всички земни устои. Особено характерни със своята бързопреходност са чувствата на астрала, защото благодарение на тази изменчивост, именно, той съществува. Той е подвластен на полярността на явленията, поради което след очарованието винаги идва разочарование, след любовта — равнодушие, след дружбата — загуба на приятелите. Всяко едно нещо бива последвано от своята противоположност. По този начин живее съзнанието, потопено в смяната на астралните състояния от единия полюс към другия, без да има сила да се спре на нито един от тях. Всеки може да забележи колко пъти се е променяло в течение на живота му астралното и менталното състояние на съзнанието му. И колко различно от настоящето е било то, например преди двадесет години. Но има един център, който в калейдоскопа от външни събития и промените в обвивките остава неизменен. По него и в обикновения живот може да се отличи това, което е временно и преходно, от това, което е вечно и неизменно. Това е връзката с Йерархията, това е Учителят, на когото единствено можеш да се опреш и да разчиташ. На този камък от вечната Основа на живота трябва да построим и своя Дом за духа. (4.274)
Изгонен през вратата, той се връща през прозореца; прогонен през прозореца, той се промъква през всяка цепнатина. Такива са действията на астрала, импулсите на когото, пресечени в едно направление, проникват от друго и със съвсем различна окраска. Отсечените глави на змея израстват отново. Стремежът му е да завибрира каквото и да става и на всяка цена, защото в това е неговият живот. Но тези вибрации връщат съзнанието назад, затова трябва да се вземат всички мерки те да бъдат пресечени. Астралът се храни с емоциите от различен порядък, които възникват от усещанията на тялото чрез неговите чувства. Ако волята затвори някой от каналите, астралът се промъква през друг, който е най-слаб. Той може да се нахвърли едновременно на всички чувствени излишества, като преяждане, пиянство, пушене и тъй нататък. Но ако това е невъзможно, той избира най-лесно достъпното. Ако и това му бъде отказано, той все някак си и все нещо ще намери, за да се прояви, независимо от всички ограничения. Затова борбата с него изисква голяма бдителност. Тя се усложнява и затруднява и от постоянната намеса на тъмните, които използват всяка възможност и всяка пролука, за да раздухат и най-малкото въжделение, каквото и да е то. Както обикновените хора се страхуват от всяка заплаха за живота си и жадно се хващат за всяка възможност да живеят, така и астралът се хваща жадно за всяка възможност да преживява, тоест да предизвиква движение в своята обвивка, което е неговият живот. На него му се иска да се безпокои, да се вълнува, да се тревожи и т.н., без да говорим за чувствата от още по-отрицателен порядък. Но тези чувства не са ни нужни, както ненужни са и всички останали привички, склонности, страсти и недостатъци на тази неугледна обвивка. Въпросът е кой — кого. Или победа, или поражение. Няма средно положение. (4.281)
Трябва да се борим с всички сили за крайната победа над астрала, защото, когато завърши животът в тялото, е немислимо дори и да се помисли за отдаване във властта и произвола на астралното начало. Освободен от тялото, той ще се устреми към удовлетворяване на всички свои ненужни желания и ако те не са особено високи, то и духът не ще достигне големи височини. Обуздаването на астрала трябва да се извърши в земното тяло. (4.287)
И плътният, и астралният свят са изпълнени с противодействащи на устремеността на духа енергии. Действително, плътното обкръжение не способства особено за откъсването от земното. Но в света, следващ след него, притеглянето се изостря, благодарение на привидната възможност за призрачно осъществяване на всички желания и стремежи. Опитът показва, че призраците се разпадат и изчезват, а неудовлетвореността на желанията остава с предишната си сила. Мъките на Тантал са символ на невъзможността да се потуши огънят на желаните образи от астрални творения. Независимо от яркостта и напрегността си, тези породени от въжделенията образи крият в себе си невъзможността да бъдат удовлетворени физически, тъй като физическото тяло отсъства. В резултат на това, бидейки неудовлетворен, пламъкът на желанията, страстите и въжделенията от земен характер обгаря болезнено, разгаряйки се все по-силно, докато породителят му не намери в себе си сили да се възвиси над сферите на притегляне на нисшите огньове. Но когато в земния живот волята е овладяла огньовете на желанията и мислите, които ги предизвикват, борбата с призраците, съблазните и породените въжделения в астралния свят преминават успешно и завършват бързо с победа. Тежък е пътят на неизживените чувства и освобождението от тях е в духа. Неизживяното тук трудно се изживява там. Тъмните притегляния към нисшите слоеве и светлите нагоре се оспорват правото да привличат развъплътените духове в съответстващите им сфери. Но изборът е свободен и своя път — към светлината или към тъмнината — всеки дух определя сам. Фокусът на Йерархията е даден като обект на устременост за съзнанията, насочени към Светлината. (4.367)